Покана за игра: книгите оживяват

Началото

В началото на пандемията през март 2020 г. се озовах в нова за мен ситуация. Бях единственият възрастен (през повечето време) с три деца на 5 и на 1.5 г. Първо бях объркана – какво да правя? Да ги забавлявам? Да съм учителка в детска градина? Да ги оставям да се справят сами? Как да работя? Как да изградя ритъм, така че да имаме някакво спокойствие? Аз да имам някакво спокойствие?

За капак, съседите ни започнаха да се оплакват от шума и се почувствах като пълен провал като майка, възпитател, учител – каквото и да бях…

В този момент реших, че нямам избор, трябва нещо да направя. Започнах да чета за Валдорфска педагогика, за Монтесори, за необучение (unschooling). Въобще, постарах се да се дообъркам и да изпадна в крайност, нещо типично за мен.

Чувствах се като онези преспапиета, които като обърнеш и започва буря от сняг. Нищо не ми беше ясно 😊

Обърканост

В цялата тази обърканост си спомням как един ден отворих да им чета една книга на Феридун Орал и децата ме изумиха с играта, която измислиха: „Мамо, мамо, виж, всички играчки от тази картинка ги има на другите страници!“.

Стана ми любопитно, включих се и аз да търся.

Следващата идея пак дойде от децата – поискаха пластилин. Сетих се, че като малка много играех с венчелистчета на позавехнали цветя, предложих им ги в една чиния. А книгата разтворихме изправена на кухненската маса за идеи какво да правят. Вечерта си мислих кой беше най-приятния момент за всички ни от този ден и си дадох сметка, че беше тази игра, вдъхновена от книга. На следващия ден децата играха с книгите за Петсън и Финдъс. И така, започнах да наблюдавам игрите им, да втъкавам идеи от книги, да си отбелязвам какво се е получило добре и какво – не. Към игрите естествено се развиха и разговорите. Не толкова докато четем, колкото по време на игра.

Какво е покана за игра?

Покана за игра е идея, вдъхновена от подходите за ранно детско развитие и философията Реджо Емилия. Целта е чрез заобикалящата среда и естествените материали, детето да се чувства поканено да играе и изследва само. И така естествено да се развива и учи, без нужда от учител, постоянно напътстване, ограничения, структура и твърда програма.

В интернет може да намерите много идеи за покани за игра. Използват се предимно т.нар. „свободни части“ или материали от най-различно естество (мъниста, кубчета, естествени материали). Приложение имат и играчки с „отворен край“, които стимулират въображението и не се използват само по един начин, не идват с инструкции за употреба (конструктори, колички, кукли, съдове и др). Често съм виждала идеи за „покана за игра“ предложени като сензорни кутии:

Основен материал: леща, боб, пластилин, нарязана хартия, пясък и много други
Допълнителни материали: въпросните „свободни части“
Инструменти: лъжици, щипки, чаши, кофички и т.н.

Първи опити от 2019 година

Всъщност моите първи опити за покана на игра възникнаха съвсем спонтанно. Когато синът ми беше на 6 месеца се върнах частично на работа и поех ангажимент да преподавам в магистърска програма. Лекциите бяха в понеделник от 18 до 21 ч. Съпругът ми оставаше с трите деца. От една страна ми се искаше да му е една идея по-леко, от друга – да остана свързана с дъщерите ми. Беше им достатъчно трудно, че имаме бебе в семейството, не бяха готови (или аз не бях?) да не ги посрещна от градина, да не играем, да не вечеряме заедно и да не ги приспивам. Затова ми хрумна да оставям някаква игра/занимание на кухненската маса с кратко послание. Те бяха на 4 г и не четяха, но баща им предаваше посланието от мама. Оставах някои структурирани занимания, започнати игри, които да довършат или просто нещо, с което отдавна не са играли. Повече съм разказала в статията „Правите ли настолни игри с децата?“.

От структурирана към неструктурирана игра:

Всъщност тези първи покани за игра бяха структурирани и задаваха определени рамки на децата. Но по думите на мъжа ми, момичетата бързо излизали извън рамките. Успявал да си осигури така ценните 20 минути да претопли вечеря и да даде мляко на малкия. Тогава реших да експериментирам като оставя например кутията с конструктора, да започна на масата пред мястото на всяко дете конструкция и те да я продължат. После дори не оставах наченати игри, а само частите, добавях и една кутия с малки кукли, колички – играчки от шоколадови яйца.

А защо покана за игра с книга?

Както вече Ви стана ясно, концепцията за „покана за игра“ е нещо, което харесвам от години. Не си бях дала сметка, че мога да включа книгите в нашите покани. Благодарение на децата и понеже винаги съм обичала да чета и да се отдавам на съвсем другия свят, далеч от реалността, нещата някак сами си дойдоха на мястото. От детската градина ни изпращаха идеи за занимания и аз, или ги превръщах в покани за игра с книги, или ги вплитах в текущите ни разговори и разкази. Понеже стана някак естествено, сега ми е трудно да извадя елементите, за да ги споделя. Но ето някои от тях:

Прави ми впечатление, че някаква тема занимава децата. Те самите търсят решение в книга (7 годишните) или аз се старая да намеря подходяща книга, от нашата или Столична библиотека.
Преливаме в разговора от една тема в друга. Например четем книга с герои пингвини и решаваме да научим повече за пингвините в енциклопедията.
Излизаме навън и събираме „находки от разходки“, после правим експерименти и търсим обяснения в книгите. Поддържаме специален природен кът на естествоизпитателя.
Четем и разговаряме, измисляме игри, свързани с героите – понякога аз, по-често децата. Повече за нашите игри с книги може да видите в блога на FoxBookCafe.
Веднъж месечено с децата измисляме тема и подреждаме подходящи книги в тяхната библиотека. Може да следите идеите ни в Инстаграм:

Как да направим покана за игра с книга?

Избираме тема. За идеи, може да видите нашите игри в Инстаграм. Темите варират от случващото се в момента, от подготовката за нещо предстоящо през различни животни, сезони, цветове и форми. В началото аз ръководех процеса, защото не знаех как да „изведа“ темата от децата. Сега вече ми е по-лесно – те сами ми подсказват, правят взаимовръзки между игри и книги. Ето тук съм писала повече как чрез наблюдение може да ни хрумнат идеи.
Подготвяме материалите: книги, играчки, свободни части. Тъй като в последните години основните покани за игри с книги са за сина ми, често сестрите му се включват с идеи.
Подреждаме на място, достъпно за детето, където то е свикнало да играе. И до което има достатъчно свободно пространство на пода за свободна неструктурирана игра.

Кога го използвам?

Понякога подготвям нещата на кухненската маса, ако знам, че ни предстои бавна сутрин и искам да пия кафе на (сравнително) спокойствие. Друг път подготвям магнитните плочки или дъгата-конструктор на пода в хола. А най-често използвам рафтовете на Мартин за тематични игри през седмица.

От къде черпя идеи:

От самите деца – все по-често игрите им си идват от тях. С порастването и може би с идеята, че детската игра е сред най-големите ценности в семейството, те са водещите.
От книгите - игрите, които играят героите, нещо, което ми хрумва да търсим или доразвием като идея. Например, преброяването на магълите в книгите на Петсън и Финдъс или на червеите и смешните геройчета в поредицата за Уини и Уилбър.
От прекрасни хора, които посвещават времето си да творят за децата: Гергана Боева, ЗаБавно детство, Зообука, 1 мин/и мама, Офлайн кидс и още таланти от различни сфери, посветили се на детската игра.
От природата – споменавала съм, че събирахме естествени материали за стимулиращ сензорен кош (кашон 😊) за котките. Децата също ползват целогодишно жълъди, шишарки, камъчета. В природния кът имаме и останки от пеперуда, която намерихме умряла пред години.
Вече не правя нищо, чиято подготовка би отнела повече от 3 минути. Ако отнема повече време, вероятно ще е сложно и за децата, и за мен. Ще е структурирано и с правила. Достатъчно от това имат в училище/градината. Като споменавам правила и структура, изключение правим за игрите с карти и настолните игри.
Имам няколко постоянни сензорни кутии и бутилки, а децата си имат собствена сода, оцет и малко соев сос за експерименти