Благодарна съм на предаването на БНТ 100% будни, които ме поканиха да поговорим по темата „Отново на работа след майчинството“. Може да гледате участието ми на страницата им.
Как да се върне майката отново на работа без стрес?
Това е много важен и все пак, индивидуален въпрос. Може би леко бих го променила на „с минимален или здравословен стрес“.
Първо, бих поканила дамите да помислят какво и как ще се промени. Но не само по отношение на организационните въпроси – кой ще гледа детето, ами ако се разболее, какво ще е естеството на работата и т. н. А като вътрешно състояние – как се чувствам в момента по отношение на промяната? Как се чувствам сега, когато предавам детето на друг човек? А как най-вероятно ще се чувствам в първите дни? Вероятно чувствата ще са много и някои ще са противоречиви… Какво мога да направя, за да направя за себе си този преход по-спокоен? Как мога да си дам време и пространство, да призная всички тези емоции. Без да ги „замитам под килима“, защото няма време и място зя тях.
Емоциите идват с причина
Емоциите ни задвижват, те идват с причина и макар в обществото да е прието някак да ги пренебрегваме. А те са еволюционен отговор на природата да ни даде шанс да разберем какво е важно за нас.
Време за мен
Второто предизвикателство, смятам че е – как ще намирам време да осигуря основните си нужди. Като тук задължително освен физиологичните – сън, храна, движение и т. н. включваме и нуждата от почивка. Как си давам разрешение да си взема време за себе си? Какво ми дава усещане за почивка и възстановяване? Сигурна съм, че всички сме чували, че от празна чаша не можем да налеем. Ако ние не се погрижим за себе си, няма да присъстваме пълноценно нито във времето с детето, нито в работата…
И третото ми предложение за намален стрес е да опитаме, когато сме готови, рано в майчинството, да вкусим мини версии на промяната. Да оставим за кратко детето на друг, за да свършим нещо важно, например, да си починем. И преди и след това - да оставим всичко друго, за да се насладим на времето с детето. Така, редувайки двете, ще заякнем мускули за идната промяна.
Кое е най-трудно за майката в този период и кое за детето?
Говоря от моя личен опит, с две връщания от майчинство, в различни среди, корпоративна и на свободна практика. Както и от опита ми в подкрепа на родители, виждам, че във всяко семейство трудностите хем си приличат, хем са строго индивидуални. Вярвам, че ако си отговорим на горните въпроси, ще сме достатъчно рано наясно с предстоящите трудности. И съответно ще можем да се подготвим за тях. Честите трудности са:
- раздялата с детето и с досегашния ритъм
- притеснението, неоснователно, че сме изгубили умения или фокус
- вината, че имаме професионални амбиции и все пак не винаги имаме онази пълна посветеност на задачите като преди,
- понякога трудност е самото връщане на работа, която не ни вдъхновява, но е необходимост заради финанси, да речем.
Детето:
При детето, обикновено този период също съвпада и с адаптация към друг ритъм:
- по-дълги периоди без мама,
- свикване с нов човек/детско заведение,
- което пък понякога води до затруднения в съня,
- чести нервни изблици
- и други форми на предизвикателно поведение.
А чрез тях малкото човече много ясно съобщава: „Мамо, трудно ми е. Помогни ми, не знам как сам!“
Как предварително една майка може да се подготви за тази промяна?
Пак бих ни върнала към въпросите от началото… Бих препоръчала да започнем с адаптацията от рано на малки дози и да се водим от поведението и готовността на детето. Като имаме предвид, че децата (а и ние), са много адаптивни и гъвкави. И че ако на 1г им е трудно да се адаптират към друг възрастен, освен мама, не значи, че на 2г ще е същото. Аз съм стажант-психолог в детска градина и като специализант семеен терапевт. Затова смятам, че всяко семейство може да избере, според приоритетите си, как да се подготви за промяната.
Като партньорите обсъдят заедно всички елементи съвсем открито и помислят как могат да се подготвят заедно. Това не е задача само на майката, а е толкова важна и за бащата. И не бива да забравяме за „селото“ от африканската поговорка (за да отгледаш дете е нужно село). За съвсем малкото дете е важно също да има село от сигурни възрастни, с които да общува.
Често след майчинство майките започват нова работа или заемат нова длъжност?
Това прави ли по-трудно и стресово адаптирането му и как може този процес да мине по-леко?
Всъщност няма как да знаем дали би било по-трудно. Дори и да сме имали вече едно майчинство на „старата работа“ и сега след новото да заемаме нова роля. Защото за тези 1-2 и понякога повече години отсъствие много фактори могат да се променят. Обикновено взимаме решение за промяна за добро, тоест, за да намалим стреса. Наскоро завършихме доклад върху проучването ни с Академия за родители, Tack TMI Bulgaria и U MATTER Corporate Wellness върху политиките на работодателите за служителите в дълъг отпуск (над 1 месец). И наистина, такава тенденция за смяна на работата е видима и може да бъде обяснена с различни фактори.
Положителна перспектива:
Именно във връзка с тези фактори бих насочила и дамите да се подготвят. Да опитаме да запазим положителната перспектива - какво печелим от тази промяна, защо правим тази промяна на работата? Това би могло да ни съпровожда по време на адаптацията и вярвам – да я облекчи. Мисля, че подобна нагласа би ни била полезна и ако промяната не идва от нас. Да речем, имало е реструктуриране във фирмата и нашата предишна длъжност и екип вече ги няма. Или ни връщат на друга позиция без особена гъвкавост.
Какво е положително в тази промяна?
Ако няма нищо – можем ли да вземем юздите в ръце и да направим промяна каквото желаем, във или извън текущата организация. Като психолог се стремя да каня себе си и клиентите да мислят в контекста на избора. Много често стреса, раздразнението и страховете ни се увеличават, когато вярваме, че сме жертва на обстоятелствата. А всъщност винаги имаме избор, макар и понякога изключително труден. И ако се вгледаме от тази перспектива, по-вероятно е да ни олекне и да провидим или добро в настоящата ситуация или решение за промяна.
Тук ми се ще да добавя още нещо: В България не е така популярно, но в Западна Европа, например в Германия, много жени се връщат на частичен работен ден или седмица. Колкото и непопулярно да е, и разбира се, да е свързано с финанси, каня зрителите да помислят и за такъв вариант.
Връщането на работа на майката, неизменно води до промени за детето – какви са те и как може родителят да му окаже нужната подкрепа?
Това може да е тръгване на ясла, Детска градина и/или гледане на детето от друг човек. При всички положение, основната промяна е, че мама вече няма да е по цял ден с детето. Тук бих предложила освен вече споменатата плавна адаптация и редуване на пълноценно време с мама и време с друг значим възрастен, и ритуали за свързване. Тези ритуали са всъщност игри, които обикновено изработваме заедно с моите клиенти, според ситуацията и индивидуалните специфики.
Например. една много естествена игра, която вероятно играем от векове, за да успокоим тревожността от раздяла е криеница. Играем я с бебетата – ку=ку, дзак, но можем да я разнообразим и с по-големите деца на 1-2-3 г, като застанем на вратата и излезем, но след това веднага се върнем, защото „Имам 100 целувки за Ема!“. И да повторим играта толкова пъти, колкото е приятно за нас и детето.
Така детето ще се освободи по лековит начин от страха от раздялата с мама. За по-малките деца мама може да остави нейна дреха за следобедния сън или някое видео или аудио послание – пр любима песен, римушка или стих.
Да хвърлим мост отвъд раздялата
А за по-големите може да мислим как да хвърлим мост отвъд раздялата – сутринта със ставане да разкажем как ще протече деня. Или вечерта на приспиване да разкажем приказка за малкото лъвче Ема. Което всеки ден оставало вкъщи с леля Вики, а мама излизала на работа. И Ема се притеснявала кога ще се върне мама. А мама винаги се връщала и носела на Ема някоя весела история. Или да разкажем на детето щом го вземем от градина как и кога сме си мислили за него. Едната ми дъщеря, макар и на 8 г и до днес ме моли да си мисля за нея. Особено, когато се безпокои за нещо предстоящо в училище.
От каква подкрепа се нуждаят майките в този момент?
От много подкрепа, най-разнообразна!
Като започнем с нормализиране в обществото ни на това, че преходът е индивидуален. И както за някои ще е всъщност освобождаващо и прекрасно да поемат предишния си живот, така за други ще е плашещо и тъжно. Няма една мяра, а и дори самите ние може да се уловим, че имаме конфликтни емоции. Което всъщност е чудесно, съвсем нормална част от живота. Да се чувстваме така, значи, че сме свързани със себе си, със случващото се, че усещаме кое е важно за нас.
От семейството и приятелите:
Подкрепа е нужна от семейството – от логистична и за домакинството. Като да сготви някой друг. Или най-любимият ми подарък – ваучери за доставка на храна. Но и от пространство за бушуващи емоции – на детето, но и на мама. На убежище, където можем да сме себе си, всеки от нас.
От човека, който поема гледането на детето, включително и учителката в детската градина. Да не се притеснява да говори за мама:
- кога мама ще вземе детето,
- какви забавни неща ще правят заедно,
- коя е любимата песен на Ема и мама и тн.
Разбира се, преди това е добре да сме поговорили с този човек и да сме споделили по нещо за нас. Също така е добре и ние да говорим с детето колко го обича неговата учителка/детегледачка. Напр. може да сложим една снимка на този човек, гледащ любящо към детето на видно място у дома. И често да го споменаваме.
Подкрепа от работодателите
От работодателите – както от директния ръководител и колегите, така и от ръководството и политиките на организацията. Има едно изследване, проведено миналия век в САЩ сред 2000 майки. Оказало се е, че по отношение на стреса на работещите майки, подкрепата на директния мениджър е също толкова важна, колкото и подкрепата от партньора. Друга особеност, която е добре да отчетем, е, че все повече служители, вкл. и майки търсят и оценяват гъвкави социални придобивки. Нямам как придобивките за 23 годишен колега да са същите като за 35 годишен родител. В нашето проучване, за жалост, се оказа, че много малко (предимно мултинационални компании) имат придобивки, съобразени с нуждите на родителите. Това може да са финансова помощ за детска градина – особено в София знаете, че има проблем с местата. Може да са обучения или психологическа помощ за родители и т.н. Не на последно място, много често връщането на работа не е в офис, а като работа от дома.
Това крие много предизвикателства и изкушения – да пуснем пералнята, докато сме в обедна почивка. Или да задържим детето у дома, без да сме в отпуска или болничен. Важно е да обмислим какво представлява за нас връщането на работа от дома, именно затова с Александрина Георгиева от Фондация Офлайн Кидс подготвихме и водим онлайн обучение в края на месец април: Работя с детето! Какво да предложа вместо екран? Повече по темата може да прочетете (и чуете) в сайта ми.
Как майките могат да направят добро планиране за деня си? Как да подреждат приоритетите си?
Много ми харесват тези въпроси! Бих казала – първо да знаем какво ни изморява и води до раздразнение и кое ни зарежда. Да намалим факторите за първото и да увеличим качеството на второто. На тази база да направим плана си, така че да свършим най-важните и спешни задачи в прозореца, в който сме най-продуктивни. И да си предвидим време за вдъхновение. Ползвам една много стара идея за управление на времето и задачите, квадрант за спешност и важност. Колкото по-спешна и важна е една задача, толкова по-голям шанс има да я свърша, ако я сложа в началото на деня и в периода на най-висока продуктивност.
Къде е селото?
- Също така, да се върнем на темата за „селото“: колко задачи можем да делегираме?
- За какво можем да пуснем перфекционизма?
- Какво можем да спрем да правим – например, аз не гладя 😊 Или купуваме дрехи от материи, които не се мачкат, или просто (почти) винаги посягам към дрехи, които нямат нужда от гладене.
- Какво можем да подготвим накуп/предварително – дрехите за следващия ден, меню за седмицата със заготовки (да сварим в неделя и да държим в хладилника картофите за пюрето за сряда, да правим поне 2 порции плюс, които да замразяваме).
- И не на последно място: да сме мили към себе си и към бъдещото си аз. Ако знам, че сутрините ми са трудни, да си легна навреме.
Много често тръгването на работа на майката съвпада с тръгването на детето на ясла или детска градина. Това какви проблеми може да предизвика и как да ги избегнем?
Обсъдихме доста идеи в предните въпроси. Бих искала да добавя: Да не забравяме за майката – нека и тя се подготви за тази промяна. Например, да помисли какви са нейните спомени от този период в детството й. Как биха могли да й повлияят? За мен беше много полезна книгата „Малкото училище – голямото начало. Детето и детската градина“ на Мириам Сежер.
Вие работите много с родители, имате ли наблюдение дали все по-често мъжете излизат в бащинство, вместо майките в майчинство?
Спомням си, че като консултант Човешки Ресурси за първи път срещнах практика майка на висок ръководен пост, която беше прехвърлила майчинството на съпруга си. Това беше през 2004 година и вероятно случаите бяха много малко, често по финансови причини. Напоследък има една тенденция, която започна преди нововъведения отпуск за бащинство, в някои международни организации, които предоставяха платен отпуск на бащите. Тази тенденция по-скоро дава възможност и на двамата родители да отглеждат детето. Но за жалост, не са много бащите, които се възползват. Научни изследвания сочат, че дори в държави от Скандинавия, където това е практика от много години, все още има известна стигма в отпуска за бащинството.
Вярвам, че тук макар и засега в по-малък процент, ще се засили тази тенденция. И след нея, вероятно ще се появи и тенденция бащите да излизат в родителски отпуск вместо майките. Лично аз познавам двама бащи, които направиха така, а единият по-късно напусна работа и в момента е детегледач.
Колко време трае адаптивния преход от майчинство към работа?
Строго индивидуално е. може би първите 3 месеца най-често са период на адаптация. И към 6тия месец много дами са ми споменавали, че с изненада установяват колко плавно тече ежедневието им вече. От няколко години се интересувам от различни техники за емоционална регулация и един признак, че тези практики работят за даден човек е прозявката. Ако се прозявате, значи се отпуската и минавате от режим бий се или бягай в спокойствие. Казвам го, защото това беше един от признаците, по които забелязах, че вече не ми е така трудно на работа и у дома – на прибиране от офиса, пътувайки към къщи се прозявах 10тина пъти. Свалях стреса и напрежението от себе си. Това беше към края на третия месец.
Трябва ли фирмите да подкрепят майките и как може да бъде направено това?
Вярвам, че да. И някои вече го правят! През 2022 г работодатели закупиха над 300 билета за участие на служителите им в 5 семинара, които организирахме с Академия за родители. А проектът ни с психотерапевт Детелина Стаменова в тази област за ИБМ България ООД е номиниран от Българската Асоциация за Управление на Хора в категория „Консултантски проект на годината“. За мен това значи, че все повече работодателите се замислят за нуждите на служителите, които са родители.
Повече дами, които излизат в майчинство вече работят известно време в организацията, малко са тези, които започват нова работа и откриват, че очакват дете. Това значи, че организацията вече е направила инвестиция в този човек, че той е лоялен, че колегите и ръководството го познават. Дори да оставим настрана чисто човешкия фактор във важността на плавната адаптация, то икономическият фактор също би ни подтикнал да улесним максимално този период. Така ще разчитаме на лоялен служител, когото познаваме и който ще навлезе в работата много по-бързо.
Какво казва Проучването?
В проучването, което споменах, се оказа, че много малко организации имат формална практика да поддържат контакт с дамите, докато са в майчинство – в над 81% от организациите това е оставено в ръцете на директните ръководители, а знаем колко ангажирани са те.
Има редица научни изследвания, които сочат, че поддържане на контакт с родител в отпуск улеснява периода на адаптация и ангажираността към организацията. Отделно, малко фирми у нас се оказва, че имат формална програма за ре-адаптация на работното място. А често промените на организационно и дори културно ниво са много за тази 1-2 години, да не говорим за промените в бизнес процесите, системите, клиентите и т.н. Една формализирана програма за ре-адаптация би дала структура, спокойствие и сигурност на всички участници и би ускорила връщането с пълна сила. И не на последно място, отново бих искала да подчертая необходимостта от социални придобивки за служители, които са родители – като опознаем нуждите на нашите служители, ще можем да ги подкрепим и задържим.
Благодаря за интересните въпроси!
Ако желаете да поговорим по темата, да оформим услуга за Вашата организация или да се консултирате с мен като майка, връщаща се на работа, пишете ми.
