Правите ли настолни игри с децата?

Настолни игри с деца

Правите ли си сами настолни или бордови игри с децата?

По време на предното извънредно положение (ето нещо, което се надявах да не ми се налага да кажа някога) открих няколко неща за децата.

Наблюдения:

  •  момичетата на 5 г разбираха около 60-70% от книгите, които четем (а ги подбирах внимателно според възрастта и интересите им)
  •  играеха наужким малко (по моя преценка без да съм специалист). Вероятно защото са заедно от рождението си, винаги са имали партньор в заниманията и игрите им бяха предимно физически
  •  трудно им беше да следват инструкции и да стоят на едно място (като на всяко дете :))

Винаги съм обичала книгите и съм си измисляла истории. Беше ми несвойствено да се включвам в техните игри, все не теглеше да им давам тон и да се меся. А вярвам в свързването с детето чрез игра – като оставям ролята на родител и аз следвам детето. Ами не ми се получаваше! И така ми хрумна да започнем занимания, вдъховени от книги – като едно съсредоточие на общите ни интереси.

Може би някои от Вас знаят за инициативата ни с FoxBookCafe, които ме подкрепиха в тази моя игра :).  На сайта им са публикувани над 10 статии с нашите предложения за занимания и разговори по детски книги.

Осъзнах, че така:

– Взимаме максимална стойност от книгите

– Увеличават речника (реч и емоции дори)

– Въображението на децата се развихри (с творческа и игра на ужким)

– Работят неусетно за концентрация и следват инструкции

– Децата стават съ-творци в играта – лека-полека аз се оттеглих като водещ елемент и те сами се развихриха.

Та къде идват домашните настолни игри?

– Почти всяка детска книга може да се използва за настолна игра (има герои, които преодоляват препятствия, има обрат, има награда);
– Настолните игри могат да се адаптират според интереса и готовността на детето (по-кратки и по-лесни за начало);
– Приготвянето им отнема 1 минута щом имате идеята;
– Включва познати елементи за детето (герои/ситуации от книгата).

Как да направите играта:

пример с приказката за Трите прасенца
1) Трябва Ви голям лист, цветни маркери или флумастри и зарче (или теглете числа, които сте си написали предварително на листчета);
2) С децата направете “пътечката” – като подкова, латинска буква U, започнете с 10тина стъпки, без “връщания” или “прескачания”, по-късно може да увеличите броя на стъпките и да добавите връщане (примерно рисувате на някоя стъпка вълкът, който издухва къщичката на първото прасе и щом попаднете там, се връщате 5 стъпки назад) и “изстрелване” (вълкът избяга, сега прескочете 5 стъпки напред).
3) изберете симпатични фигурки за пулчета – напоследък момичетата използват камъчета, но може да е всичко, което радва детето (фигурки на герои от книги/филми, дори играчки от шоколадови яйца, лего творения, жълъд/кестен/шишарка).

Как да въвлечете детето в преразказ:

Докато правите пътечката, изброявайте на глас стъпките. Припомняйте си етапи от сюжета на книгата. В примера с Трите прасенца, ако имате 10 стъпки, докато рисувате може да кажете: „Тук е началото на играта. Какво става в началото? Да, прасетата си играят. Ето ги (показвате пуловете, може да не са фигурки на прасета). Възможно е в този момент детето да извземе ‘прасетата’ за свободна игра 🙂 Продължете на глас, докато чертаете – „И после първото прасе започва да строи“ (добавете 3 стъпки). „Стъмва се, и братчетата се захващат за работа – строят си всеки по една къща набързо – сламена иииии… Да! от дърво“ (още 3 стъпки) – и така нататък. Ако обичате да рисувате, може да добавите къщичките, прасетата, а детето може да се включи с още. Аз не се развихрям особено и оставам играта максимално проста.

Имаме и музикално предложение за Вас 🙂

Ето как ние изпълняваме припева:

Ние сме дечица три,

братче и две сестри.

Щом сме заедно, нали,

ще се пазим от беди!

С коя книга Ви хрумва да пробвате още днес?