Играем ли ние, възрастните?

За да Ви спестя екранно време, записах статията като аудио. Чуйте я тук:

В последните години много се замислям за играта като начин да намеря детското в себе си, да си върна и увелича удоволствието от живота. А в последната Ковид-белязана година осъзнах, че съвсем са е свил списъкът с нещата, който ми носят удовлетворение.

Признавам, уплаших се!

Първото, което направих беше да поговоря с хората около мен как си почиват, какво ги поглъща всецяло, как се разсейват от негативните мисли. После си помислих назад във времето, кое е онова, в което съм можела да се изгубя напълно. След това сравних всички резултати и ми проблесна споменът за една лекция на Брене Браун. Тя е част от 6 аудио сесии на тема „Силата на уязвимостта“, но покрива и 10те пътепоказателя от „Даровете на несъвършенството“. Темата беше играта и почивката и важността им в живота на хората, които тя е изследвала и които нарича „хората, живеещи с пълно сърце“. Много пъти съм споменавала, че за мен Брене Браун е неизчерпаем източник на вдъхновение и мъдрост и се зарадвах на този проблясък.

Междудругото, дълго време не можех да намеря игри, с които да се забавлявам с децата, малко насила играех първите 2 години с момичетата. Отне ми време да открия детското у мен и да се освободя от чувството, че си губя времето или че не ме бива. Изчитайки прилежно Брене Браун се поосвободих. По-долу споделям от къде дойде това хубаво чувство.

Не Ви агитирам да играете с децата. Ако за нещо бих мечтала да Ви убедя, то е да играем заради нас самите.

Какво споделиха родителите:

Общото между всички беше:

„Аз не играя“. Повечето разбраха въпроса ми като „Играете ли с децата?“, всъщност освен един баща, който се пошегува, че играе с кучето, но не и с децата, никой не разбра въпроса като за себе си. Няколко души реагираха остро, че нямат време за игра и какви са тези обвинения към родителите, че трябвало това, трябвало онова.

Някои обясниха, че децата им не играят:

„Синът ми никога не е умеел да се заиграва сам. Преди се стараех да го уча през игра, но вече е голям. Играе предимно компютърни игри, понякога четем заедно или играем настолни игри.“

Други казаха, че не намират желание, нито време да се включат в игрите на децата.

Трети казаха, че участват във физически игри (гоненица, спорт) или в настолни игри.

Една майка сподели, че дъщеря й преди често я е канела да играят с кукли, но предимно е отклонявала тези покани, защото се е насилвала и не й е било приятно. Решението е било да пренасочи поканата към това да рисуват или оцветяват заедно, което носи удоволствие и на двете.

Какво е играта?

Вместо дефиниция, споделям една ТЕД лекция на др Стюарт Браун, изследовател на играта, когото Брене Браун препоръчва. Той започва кариерата си като изследовател на насилието (на причините, довели престъпника да започне масова стрелба в Тексас през 60те години на 20 век). По-късно се прехвърля на темата за играта. Всъщност той открива по време на изследванията на детството на редица престъпници, че общото между тях е, че са били ограничавани или им е било забранявано да играят като деца.

Във видеото обяснява повече. Има субтитри на български език (не са съвършени, но се разбира). Отделете й време, ще ви впечатли, обещавам. След като я гледате/слушате, ви препоръчвам да си отговорите на следните въпроси:

• За какви видове игра става дума във видеото?
• По каква причина др Стюарт Браун е започнал да изследва играта?
• С какво се занимават Франк Уилсън и Нейт Джонсън?
• Как играта развива мозъка?
• Какво показва експериментът с плъхове?
• Кое е противоположното на играта?
• Какво е неотения?
• Какво ни казват за важността на играта историите на Кевин Карол и Ал Гор?

Как Брене Браун говори за изследванията на др Стюарт Браун:

„В книгата на др Стюарт Браун и в неговата работа, вместо да определя какво е игра, той говори за свойствата на играта. Как да знаем как да играем? Едно от първите свойства на играта, според Стюарт Браун, е времето, прекарано без цел. Друго свойство на играта е, че не искаме да свършва. Искаме да продължи, да е безкрайна. Тя е нещо, което ни кара да загубим представа за времето.

 

И мисля, че в друго много важно свойство на играта се крие и една от причините да не играем като възрастни. Причината е, че в играта губим нашето свръхчувствително самосъзнание. Не ни е грижа за начина, по който ни възприемат, губим се в забавлението.

 

И така, колко от нас възрастните играем? Искреният ми отговор беше, че аз не играя. В действителност само изброявайки тези свойства започвах да изпитвам раздразнение. Та ние сме семейство, което върши работа! Захващаме се, запретваме ръкави и работим!

 

Все пак се замислих – какво е игра? Първото нещо, което ми хрумна, беше, че децата ми обичат да играят „Не се сърди, човече“. И аз го играя с тях. Но това със сигурност не е моята игра за удоволствие. На това му се казва да си родител - много важна работа за мен. Обичам го, правя го, но съм наясно, че се надявам скоро да свърши.

 

Затова реших да анализирам играта в нашето семейство.“

И какво следва?

И така Брене Браун разпитва всички членове на семейството си и съставя Вен диаграма с пресечните точни на игрите, които и четиримата обичат. С изненада открива, че имат много малко припокривания. И още по-изненадана е, че всъщност семейството не влага време в тези занимания заедно въобще.

Интересно е, че Брене Браун отделя време да разграничи грубата съревнователна игра извън дефиницията на играта за възстановяване и почивка. Това е онази форма на игра, при която в отчаяното си съперничество, дивите животни стигат до сериозни наранявания.

И още нещо, което твърди Брене Браун и силно резонира у мен – четенето е вид игра! Ура! Спомням си всички почивки (преди децата да се родят, разбира се), които изкарвах в нон-стоп четене и се връщах на работа заредена и вдъхновена.

Възрастните сме се отдалечили от играта

„Невероятно е колко сме се отдалечили от играта. Не можем да отгледаме деца, които ценят играта, ако ние не играем или ако те не ни виждат да играем. Ако играта е наистина важна, значи ние следва да играем и да пазим и ценим времето, прекарано в игра. Трудно е… Много трудно… Но не е невъзможно.“

Играта в нашето семейство

В края на моето упражнение за игра си дадох сметка и за още нещо – у дома обичаме и експериментите. Това излезе от нашата Вен диаграма 😊 Както, разбира се, и четенето, което ми донесе голямо удовлетворение. Списъкът с игри беше по-дълъг, тук съм включила само част от любимите занимания с илюстративна цел.

Децата са още малки (под 6 години) и тепърва ще търпи развитие тази диаграма. Беше забавно и приятно да я направим заедно. Каня и Вас да опитате.

За мен беше полезно, защото осъзнавайки, че играта е моят начин да се отърся от неудоволствието и неудовлетвореността, намерих И още един начин да се свържа със семейството си.

Ако темата за удовлетвореността и щастието Ви вълнува, препоръчвам и тази статия.

В заключение

Вярвам, че отговорите на следните въпроси ще Ви помогнат да прецените дали играта ще Ви донесе удовлетворение и ако да, какво и кога сте готови да пробвате. Забавлявайте се и поиграйте в откриването на отговорите!

• Какво е играта за мен, възрастният?
• Какво е играта за детето, което бях?
• Кой е най-ясният, най-радостният, най-игривият спомен, който пазя?
• Кога спрях да играя? Какво играя все още? (в зависимост от случая)
• Какво би ме върнало към играта?
• Кое е най-малкото и най-забавното, което съм готов да пробвам още сега, като спра да чета?
• Доколко съм ангажиран да го пробвам, по скала от 1 до 10 (10 е максимално ангажиран)?
• Как мога да се включа в играта на децата?
• Как мога да започна игра сам/а?

Източници:

• Книгите на Брене Браун на английски език
• Книгите на Брене Браун на български език
• Тед лекцията на др Стюарт Браун
• Разговори и интервюта с 14 родителя
• Мои лични наблюдения