Ролята на четенето, книгите и езиковите занимания в ранна детска възраст

Ролята на четенето, книгите и езиковите занимания в ранна детска възраст

Както може би вече знаете, в момента тече месец на Семейството и четенето. Това е поредица от безплатни онлайн семинари, които организираме съвместно с Академия за Родители и FOX book café! Все още може да се запишете, за да гледате безплатно на живо предстоящите обучения! За записвания, може да посетите страницата, посветена на темите.

Запишете се безплатно

 

А ако желаете да имате достъп до записите, може да закупите тук.

Купете тук

 

На 17 април от 17 часа се проведе семинарът на тема Ролята на четенето, книгите и езиковите занимания в ранна детска възраст от Янита Гуркова от Виртуална библиотека с Яни.

Видео откъс:

 

Ето някои от Вашите въпроси и нашите отговори:

Въпрос: Когато детето понякога хвърля книжки, значи ли, че няма интерес?

Не. Вероятно значи, че му е интересно да хвърля и да следи как предмета пада. Може би в момента детето е в игрова схема траектория и обожава да бута, събаря, хвърля? За игровите схеми може да научите повече в едноименната група на Осъзнати родители. Нашето предложение е да оставите на детето достъп до книги, които няма да се повредят при изпускане. Такива са книгите с твърди корици, т. нар. „тихи книжки‘, от гума или текстил. И да му предлагате възможности да хвърля предмети. Може да му предложите рампа (една наклонена дъска), по която да пуска колички, топчета, камъчета или други предмети. Навън може да пускате камъчета по пързалката. А в нашата статия за митовете за четенето, може да видите и други полезни идеи как да четете на малко дете, което е в постоянно движение.

Въпрос: Кога е добре да вкараме чужд език, на каква възраст, при какви условия, по какъв начин, с какви неща, ако детето не живее в двуезична среда

Ако детето не живее в чуждоезикова среда, логопедите препоръчват да го въведете в новия език след 3тата година,. Тогава то вече свободно владее майчинския език, който е и езикът на средата. Въвеждането може да стане в детската градина, от някой от родителите или роднини, които владеят езика. Препоръчително е да се въведе чрез общуване с човек, а не чрез екрани и технологии. Тоест чрез песни, игри, книги, разказване на истории.

Има и друга теория, която застъпва най-ранното въвеждане на втори език, когато това е езикът на средата или общия за родителите. Ако това е случаят Ви каним да се запознаете с обучението „Как да помогнем на детето да развие езикови умения в чуждоезикова среда“.

 

Въпрос: Освен по препоръчителна възраст, по какво друго избираме книжки за детето? Как разбираме дали са подходящи? Ако сега не проявява интерес, означава ли, че не са за тази възраст или е и според ситуацията?

Ето някои предложения от наша страна, базирани на нашия опит и на литературата:

Добрите книги привличат всички възрасти. Използвайте и собствените си предпочитания като критерии. Ако детето в момента не проявява интерес към книгата, предложете я отново по-късно. Причините да откаже да я четете може да са много... Темата, моментното състояние на детето, твърде ранно въвеждане на книги с повече текст и т.н. Нашият опит сочи, че често книги, които детето в даден момент не са били от интерес, по-късно се превръщат в любими. Оставете книгата в достъпа на детето – може един ден да се изненадате как то по собствена инициатия я разглежда?

Може да си направите списъци с предпочитани детски книги. В блога на FoxBookCafe публикуваме всяка седмица информация за книги, идеи за игри и разговори, вдъхновени от тях. Предлагаме Ви книжни съкровища, в които сме се влюбили.

Може да чуете книгата и в нейния аудио вариант като следите подкаста Лисиците четат.

Включвайте критерии като възраст, тема, която вълнува детето, игри и разговори, за които книгата може да Ви вдъхнови. Също ако е част от любима поредица или е от любим автор, илюстратор. А защо не и от издателство, на което се доверявате?

Как да изберем? (идеи от книгата The Read Aloud Family от Сара Макинзи)

Прочетете няколко изречения от първите страници (на място в книжарницата или от онлайн извадката). После прочетете няколко от средата и от края. Така ще усетите книгата. Отговорете си на следните въпроси:

  1. Картинност: можете ли да си представите света от книгата? Наслаждавате ли се на илюстрациите? Откривате ли от тях още повече за историята?
  2. Речник: богат и разнообразен ли е? Искате ли да прочетете цялата книга на глас?
  3. Любопитство: искате ли да разберете какво се случва в тази книга? Нетърпеливи ли сте да я прочетете?

Не е нужно книгата да отговаря и на трите критерия. Например, книги само с илюстрации и без текст или с много опростен текст могат да се окажат истинско бижу).

 

Въпрос: Дали е добре и на каква възраст, ако се препоръчва, е добре да включим детски филмчета или телевизия?

Ние се доверяваме изцяло на препоръките на Световната Здравна Организация. Може да видите техните стандарти, адаптирани от Фондация Офлайн Кидс. Може да предложите филмчета за деца над 2 години, по 5-10 минути на ден, които да гледате заедно и да спирате на пауза и дискутирате. Така телевизията няма да е „безплатна детегледачка“. А ще е форма на споделено семейно време, на игра. Тя ще е и начин да разширите светогледа, речника и емоционалния свят на детето. Подберете герои и истории, които няма да затормозят мозъка на детето, в които няма агресия. Нека са кратки серии като Прасето Пепа, например. Избягвайте да гледате на телефон или таблет. Светлината от близо и размерът на екрана натоварват очите. Определете време за гледане, което да не е преди лягане за сън. ТВ може да превъзбуди детето и да му попречи да се приготви за сън.

След 2.5-3 години може да въведете и аудио приказки. Ето някои идеи как да започнете:

Над 2.5-3 годишна възраст може да се очаква децата да започнат да проявяват интерес към аудио приказки. И отново с активното участие на родителя. Той възклицава, съпреживява: “Аууу, а сега вълкът ще отиде ли при третото прасенце? Олелелее”, коментира на глас и се вълнува.  Ако детето си играе, оцветява, движи се, дори говори, не бива да ни обезкуражава. То пак попива език, история и емоции. Всъщност някои изследвания сочат (Jim Trelease и Dr. Michael Gurian), че някои деца, ако играят/рисуват, докато слушат история (независимо дали родителят чете на глас или е запис), попиват много повече.

Ето видео пример как четем с взаимодействие с малко дете в постоянно движение:

 

 

Въпрос: Бихте ли споделили хубави ресурси за идеи за направа на свои книжки, на книжки с изненади и т.н.? 

Предлагаме Ви няколко идеи за направа на книга в това видео:

 

Ето едно видео как да си направим книжки с капачета от книга с животни:

 

 

Въпрос: Също бих се радвала и на примерите за игри, за които сега не стигна времето и евентуално няколко снимки на най-интересните за децата фланелаграфи по Вашите наблюдения.

Каним Ви на страницата на Яни и на Сладки думи.Там често споделяме идеи за игри за проговаряне и ранно детско развитие.

Фланелаграфи може да направите по любима история на детето. Може да закупите готови или да потърсите на пазара. Може дори да направите фланелаграф със стъпките от рутината на детето. Така при изпълнение на дадена стъпка, то ще може да закача символа й (например четка за зъби) с велкро на основата.

Ето някои предложения - в България са познати като "тихи книжки" и вече има доста творци, които предлагат подобни, включително и напълно персонализирани по интересите на детето.