Митове за четенето с малкото дете

митове за четенето на малкото дете

Както може би вече знаете, в момента тече месец на Семейството и четенето. Това е поредица от безплатни онлайн семинари, които организираме съвместно с Академия за Родители и FOX book café! Все още може да се запишете, за да гледате безплатно на живо предстоящите обучения! За записвания, може да посетите страницата, посветена на темите.

Запишете се безплатно

 

А ако желаете да имате достъп до записите, може да закупите тук.

Купете тук

 

Във Фейсбук Ви зададох въпроса „Мит или истина“ и съм радостна и горда, че се справихте отлично!

Да разгадаем още митове и истини за четенето на малкото дете. Надявам се да са Ви полезна храна за размисъл. А Вие кой мит разбихте наскоро?

 

Ако детето не слуша, седнало спокойно до нас, е безсмислено да му четем

Мит: един от най-често срещаните митове за четенето. Детето, което прохожда има нужда да се движи и да изследва света през действие. Но това не значи, че в тези месеци на активно движение, детето не се интересува от четене. Просто може да станем малко по-изобретателни и да четем с взаимодействие с книгата, с много емоция и наслада за нас, родителите. Тази положителна емоция ще привлече детето и то ще ни слуша, макар и играейки около нас. Може да се запознаете и с още примери с конкретна книга.

 

Няма смисъл да се чете на децата, преди да са проговорили

Мит: Проучванията¹ сочат, че децата започват да разпознаят майчиния глас от 27 гестационна седмица. Новородените безпогрешно разпознават гласа на майката и бащата. Много преди формирането на активен речник се формира пасивният речник. Детето започва да разбира какво му говорим/четем от съвсем ранна възраст. Развитието на речта е свързано именно с това натрупване. И разбира се – никога не е късно да започнем да четем на детето, дори и да не сме започнали пренатално или от първите месеци.

 

Щом детето къса книгите, значи не е готово да му четем

Мит: Също сред често срещаните митове за четенето. Късането на хартия може да е вид сензорно търсене – хартията издава интересен звук, усещането от разделянето й е любопитно, забавно е да се проследи действие и резултат.

А защо децата късат?
Късането е и чудесен знак за поява на важни нови умения на децата. То сочи за по-зряла координация между око и ръка и между двете ръце, показва умения на фините мускули на пръстите. Може да използвате интереса на детето към късане като му дадете да къса изписани листове, салфетки или друго подходящо.

Какви книги да му дадем тогава?

Има книги, особено подходящи за този съвсем нормален етап, през който всяко дете минава. Това са книгите от плат, картон, гума и т.н. При такава готовност, може да започнете да показвате на детето как да отгръща страница, като предварително я отгърнете Вие и сложите пръста си между нея и останалите страници. Така „подавате“ страницата на детето и заедно я обръщате. Постепенно може да намалите участието си. Отгръщането на страницата е следващ етап в уменията. А той е важен, защото показва още по-голяма координация на фините мускули на пръстите.

Ако в книгата има капачета и се притеснявате, че детето може да ги скъса, може предварително да ги облепите с прозрачно тиксо.

 

Не е задължително и двамата родители да четат на детето

Истина: Макар че когато детето получава примери от двама души, процесът е много по-обогатяващ, не е задължително и двамата да четат. По-добре е да чете този, който изпитва по-голямо удоволствие. Детето попива нашите емоции, понякога дори преди ние да ги разпознаем и ако изпитваме досада или умора, докато му четем, ще предадем това отношение и на него. Бъдете мили към себе си и не се насилвайте да участвате в игри или четене, ако нямате енергия или желание.

Четенето на една и съща книга е развиващо

Истина: Ползите от повторението са много:
- Повтаряйки познатите думи от книжката, затвърждаваме невронните връзки в мозъка на детето, създадени от чуването на едни и същи думи
- Обогатяваме и подсилваме речника му, усета му за езика (от запомнената подредба и ритъм на изреченията)
- Всеки път детето разбира още нещо за историята и героите.

А защо децата искат все една и съща книга?

- Четейки любимата книга с родителя, детето преживява много хубав момент на споделяне и на положителни емоции;
- Детето иска да съпреживява този момент отново и отново като препрочитаме същата история, разглеждаме същите картинки и оставаме в миг на споделено внимание.

Как да направим това повтаряне малко по-разнообразно на нас, родителите?

- Може всеки път да опитваме да намираме нещо ново в книжката
– Нова картинка, на която досега не сме се спирали, физиономията на героя, да обърнем внимание на някоя по-рядко използвана дума
- За децата над 1 г и 6 м, може да споменем някоя емоция или състояние, което свързваме със случката от страницата.

Например синът ми много се вълнува, когато някой герой пада или го боли - можем да използваме тази възможност да покажем емпатия към героя, да го успокоим, да посочим как скоро вече се чувства по-добре и е весел и т.н.

Трябва да четем всеки ден на детето, за да разгърне пълния си потенциал

Мит: Като тревожна майка, сърцето ми трепва всеки път, когато видя твърдение, започващо с „трябва“, насочено към родителите. Разбира се, че детето би разгърнало своя потенциал и ако не му четем всеки ден, ако нямаме енергията или възможността. Ползите от ежедневното четене са много, но ако пропуснете дни, нищо лошо няма да се случи. Родителското „трябва“ води до много стрес и вина, които не е нужно да си причиняваме.

Детето трябва да има 500 книги, за да изгради култура на четене

Мит: вижте повече във видео откъса от семинара Митове и грешки за четенето, проведен от Деси Алексиева и Ели на 2 април 2021:

 

 

Ако статията Ви е била полезна, споделете я. Предлагам Ви и да прочетете защо за детското развитие са важни стихове и римушки, придружени от движения с пръстите.

 

А ако темата Семейството и четенето Ви вълнува, може да закупите достъп до записите на всички 6 изключително полезни теми тук.

 

Купете тук

 

Източник:

[1] Learning-induced neural plasticity of speech processing before birth, Eino Partanen, Teija Kujala, Risto Näätänen, Auli Liitola, Anke Sambeth, and Minna Huotilainen, September 10, 2013