Ние сме Диляна Атанасова или прекрасният глас за Златните приказки подкаст и Ели Мантовска, създател на 5под5, подкрепа за родители. Двете общо имаме 4 деца под 7 години и много внимателно обмислихме какво да изберем за коледни подаръци. Споделяме с Вас нашите мисли и избора, който направихме: да подарим преживяване като подарък.
Може би първият въпрос, който застана пред нас беше: Как да избера преживявания като подарък?
Ели:
Мисля, че децата сами ни подсказват, дори и неосъзнато. Когато дъщерите ми бяха малки, някак не разбирах смисъла на „наблюдавай детето”. Сега вече, с повече опит зад гърба, ми е по-лесно, а и съм по-смела да експериментирам. Но когато дъщерите ми бяха на 1-2 години, ми се струваше много трудно чрез наблюдение да предложа игра или подарък. Затова си казах: „Ок, ако „наблюдавай детето“ ми е твърде общо, как мога да го разбия на по-малки стъпки, които да са ми по-ясни?“
1) да се информирам за различните игрови схеми (има много полезна група на „Осъзнати родители“);
2) да се включвам в свободната игра паралелно, като имитирам детето или ако е по-голямо, като чакам да ми даде роля, да ми обясни правилата (линк);
3) да наблюдавам кое се използва повече (предмет от бита, играчка, игрова схема) и се повтаря често от детето.
Така, заредена с информация, ще съм по-уверена, че няма да сгреша.
Идеи за преживявания като подарък
Може би тук е мястото да споделим някои идеи за преживявания: представление, музей, разходка в планината с термос любима напитка, посещение на любимо място, организиране на времева капсула. Може предварително да проверим дали мястото организира индивидуални програми за поводи, например „Музейко“ имат възможност за подобни преживявания.
Диляна:
За мен бе важно още от съвсем малка да възпитам у дъщеря ми уважение и любов към природата и заобикалящия ни свят. Затова превръщах времето с нея в ежедневен празник. Най-обикновено посещение в парка или близка горичка може да стане набързо приключение - изследване на камъни, буболечки, цветенца, листа, форми, защо и кое ни харесва или не.
Преди да проходи, получаваше „подаръци”, които смятам, че са подходящи за нея, директно от природата - най-често листенца, а тя винаги се удивляваше, дори и да ги пусне или хвърли на земята. Най-обикновените идеи не ни костват почти нищо, а работят! След известно време майчинство започнах да навлизам в онлайн „средите” с различна и полезна информация и тогава разбрах за игровите схеми и, че детето проявява интерес към определена игрова схема. Всяко преживяване бе обмислено и съобразено, така че да учим заедно, докато стимулирам целенасочено повече уменията и желанията ѝ.
Семейни предложения има много:
Всяко преживяване може да бъде празник, дори посещение на голяма верига за строителни материали… е кога друг път ще можете да се гоните и да убеждавате детето си, че няма нужда да купувате нови плочки за банята или че нямате нужда от нови лампи в апартамента? А и вкъщи или навън винаги можем да се забавляваме. Настройката е важна, често забравяме, че сме били деца. Ние още сме си! Вярвам го! Затова танцувайте заедно, гушнати, когато можете. Смехът просто идва и ви залива. Посещавайте нови и различни места и мероприятия, а защо да не си подарите ходене в градската библиотека?
А ако все пак детето очаква подарък под елхата?
Кое дете не очаква? 😊
Ели:
Можем да подготвим кутия, в която да сложим рисунка, картичка или „ваучер” за преживяването, както и нещо тематично свързано. Например книга, списание (абонамент), лупа, карта, или ако детето е по-малко - играчка, тематично свързана, карти и/или плакат (примерно, ресурса за планетите на Гери Боева и билет за планетариум; играчки-животни и билет за Природонаучния музей и т.н.)
Диляна:
Нека има подаръци, няма нищо по-хубаво от това да зарадваме децата искрено с това, за което им милеят сърчицата! Детето обожава да прави музика и често се случва да импровизира дори без музикални инструменти? Подарете му такива или запълнете колекцията с музикални играчки или книги. У дома имаме значителен брой карти с букви, животни, цифри и др., които дори носим с нас навън. Търсим животните от картинките, скрито съкровище (Гери наистина твори великолепно и има много подходящи ресурси) или предмети с конкретна форма. Добавете подаръци, които ще се ползват и разучават с ваша помощ. За споделеното внимание Ели е говорила и друг път. Колко ценно е да сме заедно с децата си и да има качествено време, споделено време, във възможно най-добрата компания - семейството.
Посещение при баба, дядо, леля, чичо, приятелско семейство, днес сякаш всичко това е подарък и можем да му се насладим с нашите малки и любопитни наследници.
Ели:
Докато си говорим за нашите деца, не мога да не се замисля:
А от какво са изградени нашите спомени от детството?
Ели:
Повечето от нас са били деца по време, кога го не е имало възмжност за толкова вещи. И какво ни е радвало? Миналата година Ви споделих за книгата на баба, а тази години мислите ми отиват все към спомени, свързани с гостувания у роднини, с общи преживявания. Може би покрай пандемията започва да ми липсва общуването в „голямото семейство“. Наскоро се замислих, че в последните месеци не съм била другаде, освен на стаж, в университета и в местния супермаркет. Намалих срещите на живо с приятели и клиенти, не посещавам ресторанти и търговски центрове. С децата ходим сред природата предимно. И вероятно това е причината спомените ми тази година да са все около тези големи семейни събирания. С любопитство ги оглеждам и забелязвам, че сред тях има и доста кавги, забавни недоразумения (веднъж нямаше основно ястие, защото баба и снаха й не се бяха разбрали коя ще направи капамата за нова година).
Имам спомени и за игрите ни – как се гоним и пищим от радост, но всички са заети и никой не ни прави забележка, че сме шумни. Или как една година бяхме на гости на братовчедките ми, които току-що се бяха прибрали от Куба и ни показаха едни кукли, високи, колкото нас и мноооого красиви. Само че не можеше да играем с тях, за да не ги развалим и стояха на едно високо място, недостижими за детските ръце (странна логика имат възрастните. нали?). И играта ни беше да им ушием рокли (моята стана за странна шапка) и да им рисуваме различни украшения. Помня и торбичките с портокали, орехи и бонбони, които бабите ни даваха. И как си събрах парите от сурвакане за първата ми енциклопедия на Древния свят. Май това са единствените ми спомени за подаръци…
Диляна:
Подаръци… най-пъстри са ми спомените от торбичките от детската градина, ха-ха! Съвсем сериозно! Много ми беше интересно какво ми е сложил Дядо Коледа вътре… после вече мама ми купуваше играчките и ги даваше на госпожите, а аз малка тогава го разбирах някак си. Спомням си и подаръците книги! Най-много ме забавляваха едни панорамни книги, каква игра падаше. Не спирах да пътувам в света на въображението. И днес като се сетя настръхвам, беше много наситено и хубаво емоционално за мен. Но спомените от детството за мен са изградени от преживяването точно в даден момент, което ми е направило силно впечатление. Баба, дядо, село, простор - да дишаш, да тичаш на воля! И аз нямам спомен някой да ми е казвал да тичам по-бавно. Или да не мокря куклата си с поредната спринцовка с вода (това беше изключително забавна игра).
Спомням си като ясен ден как с мои връстници обикаляхме село и разравяхме почвата, вадехме камъни с блещукащи точки и ги приемахме за скъпоценни. После си ги носех старателно при баба и си ги съхранявах. Бях си подарила моменти на изследовател! Нямам много спомени как някой точно ми е подарил подарък… имам спомени със самия подарък. Това е по-ценно, не как ще поднесеш нещо, а дали ще има смисъл за човека, на когото го подаряваш, нали?
Да вземем например книгата:
Тя е мечтан подарък за дете, когато е чакана дълго, придружена с вълнение, магическа, приказна, музикална, интерактивна, цветна. Но ако не е съобразена с възрастта на детето и не се прецени, че е добре да се разглежда с някого или пък той е твърдо решен, че няма да разказва по картинките (а детето иска точно това), то няма да е идеалният подарък за малчугана, защото няма да успее да му се наслади съвсем пълноценно. Има деца на 1,2,3 години, които искат само да им се чете и такива (като моето), които искат да разлистват сами, мама да разказва и да играе текста.
Набързо няколко идеи за книгите:
Опаковайте книгата с приказки или истории с красив шал или с панделка, сложете и една магическа пръчка. Може да е просто клонче, за което сте обикаляли дълго в гората. Но една пръчка е била пакостливо-вълшебна, друга все е бъркала магиите, трета е била високомерно далечна. Накрая ще намерите тази на детето и ще я заделите за Коледа. Най-важното е да създадете традиция и да я спазвате. Никога не е късно и никога твърде рано. С Ели тези неща ги казахме миналата година покрай кампанията #книжкаподелхата, но така хубаво звучат, че ги припомням и на нас, и на вас.
А какво си спомняте Вие? Каква е градивната материя на детските спомени?
