В разговори с родители, често получавам подобни въпроси. Самата аз си ги задавам понякога. „Нормално ли е да не може…? Не би ли следвало досега да умее? Крайно време е сама да…!“
Нормално ли е? Стъпките:
- Разбира се, първата стъпка е да се запозная с нормите.
- Следващата е да помисля каква нужда стои зад моя въпрос и зад това, което детето ми показва с поведението си.
- И най-сетне, ако съм се постарала 😊 стигам до осъзнатостта, че освен да съобщя на детето за моето очакване, май е още по-редно да го подкрепя в постигането му.
Експертите:
Д-р Лора Маркам казва:
„Понякога имаме очакване от нашето дете. Но не знаем дали очакването е адекватно. Тогава нашата работа е да разгледаме каква подкрепа е необходима, за да отговори детето на това очакване. Разбира се, има неща, които не бива да очакваме, независимо каква подкрепа получават, чисто развитийно е рано за тях. Тогава всичко е ясно – очакването (все още) не е достижимо. В повечето случаи, обаче, е въпрос на подкрепа. Колкото повече подкрепа осигуряваме на децата, толкова по-вероятно е те да отговорят на очакванията ни.“
А д-р Рос Грийн обобщава:
„Основната функция на предизвикателното детско поведение е да съобщи на възрастните, че детето не притежава уменията да се справи с определени изисквания в определени ситуации.
Предизвикателно поведение се появява, когато изискванията към детето са по-високи от уменията, които са му нужни, за да откликне на тези изисквания.“
Скорошен пример:
Едното ми дете започва да посещава училище за ски. Не сме обърнали внимание, че никъде не пише, че НЕ се осигурява каска. Когато се качват на пистата и става ясно, че тя не отговаря на условията, детето се разстройва много. Намесва се учителка, която й дава шапка – можело да карат с шапка, ако нямат каска. На следващия ден съм подготвила каска, но някак в суматохата, детето забравя да я вземе.
Кое е моето очакване: След суматохата от предишния ден, днес очаквам, разбира се, детето да се сети да си вземе каската, която съм оставила ДО раницата й.
Какви са нормите за етапа й на развитието: в момента тя се учи да организира, подготвя и пази вещите си.
Каква нужда стои зад моето очакване: Искам детето да се грижи за вещите си, да са й спестени притесненията от предния ден, да не се налага АЗ да мисля за всичко и то сутрин, когато съм полуадекватна, да не изпитвам вина, че не съм й напомнила, да не се притеснявам цял ден как ли се справила горе…
Детските нужди, комуникирани чрез поведението й: предполагам, че е обзета от тревожност, притеснява се да не се случи това, което в крайна сметка се случва, има нужда от повече подкрепа от мен, за да се справи с тази тревожност.
Как да я подкрепя в постигане на очакването: като поговорим вечерта, само двете, когато сме спокойни, в края на специалното ни време заедно. Да не й държа лекции, а да й задам няколко въпроса. И така да стигнем заедно до решение как да не си забравя нужните вещи (например: „Какво би те подсетило? Къде би могла да сложиш нужните неща? С какво мога да ти помогна аз? А тати? Как ще си отбележиш кое си взела? А как ще се поздравиш, че за всичко си се сетила?“)
Какво мислите Вие?
Ако имате нужда от вдъхновение и идеи за други моменти, трудни за децата (и някои от нас :)), може да се запознаете със статията „Хайде да подредим!“
Заповядайте в Инстаграм, за да продължим разговора.
