Тази Коледа избирам книга

Какъв е най-съкровеният Ви коледен спомен? Този, който е като копче и се пренасяте в детството като с магия?

Книгата на баба

Моят е за една книга на баба ми. Спомням си дори миризмата на страниците.. Спомням си как я четяхме на Бъдни вечер и вечерта преди Богоявление, тогава винаги бях при баба. Казваше се Богдана и празнуваше на Йордановден. Книгата пък беше от нейното детство, издадена 1932 година. Била е на 12 години, когато я е получила. Със стария правопис. Имаше стихове и приказки, които ме пренасяха в съвсем друг свят. Откакто станах майка все се връщам към онзи спомен. Опитвам се да анализирам – какво е толкова специално?

Мисля, че осъзнах съставките. И мечтая да ги претворя за моите деца. Тази Коледа избирам книга за подарък!

Съставките

Споделеният момент с баба ми, нейното вълнение за празника. Бяхме само двете и цялото внимание беше за мен.
Историята – баба ми беше учител по история, страхотен разказвач, преплиташе фактите с въображението. Обожавах нейните приказки. Подозирам, че не само е чела от книгата, ами си е и измисляла истории, с които да прави книгата все по-интересна с порастването ми.
Пазената книга – отваряхме да я четем само тогава. Беше нашата коледна книга.
Подаръците – баба правеше торбички с портокали, орехи, сушени ябълки, малки шоколадчета (когато имаше) и винаги ми подаряваше книга.
Специалният празник – беше през комунизма и останалите членове на семейството не отбелязваха тези празници. Посрещахме Дядо Мраз на 31 декември. В празниците с баба имаше някаква мистичност.
Дългата подготовка – баба ме увличаше в подготовката, дълго обсъждахме как ще отпразнуваме, колко се вълнуваме, че ще сме заедно, канеше ме да гадая коя книга ми е приготвила за подарък, задаваше ми въпроси, които сега си давам сметка, са ми помагали да осмисля случилото се през годината, крояхме планове за следващата година. Понякога ме водеше в кварталната библиотека и имах възможност да избирам книга между стотици на празнична тематика. Помните ли кварталните библиотеки? Нашата беше на партерния етаж на съседен блок…
Огромната библиотека – баба ми твърдеше, че най-голямото й богатство са колекцията от чаши, която събирала цял живот. И книгите й. Когато почина ги взе майка ми и ги преброихме – близо 1,000 книги.
Специалното място, където четяхме. Тя имаше любимо кресло, което винаги беше обляно в светлина – денем от слънце, а вечер от лампата. Сгушвах се в нея, за да четем заедно. По-късно, месеци преди да си отиде, аз седях в това кресло, за да чета на нея.

Как претворих тези преживявания за децата

Започнах нова традиция у дома – книга-подарък за Коледа. Избрах и подобна на бабината книга с коледни стихове и приказки.
Създадох у децата очакване и нетърпение за тази тайнствена изключителна книга, която помня от моето детство. Събирахме се да четем 2-3 стихчета до елхата всяка вечер до празника, както с баба.
Опаковах лично и специално книгата-подарък за всяко дете. С рисунка, с интересни лепенки, с красива панделка, с уникална картичка.
Спрях се на книги, подходящи за всяко от трите деца. За щастие те обичат книгите и не е трудно да позная какво ще ги впечатли. За Антония взех енциклопедия за динозаври, за Йоана красива музикална книга, за Мартин книга със звуци на машини. Вижте и как четем интерактивно с проговарящото дете.
Стараех се да поддържам собствения си детски ентусиазъм от празника и от споделеното време с децата и да използвам книгите, за да се свържем. Признавам, че празниците ме изнервят, цялото очакване, паниката и комерсиализма на пазаруването, маса-хопинг маратона. Това ме държи напрегната, а в такива моменти забравям с какво е ценен празника и само чакам да дойде време пак да се върнем на делничен ритъм. Вложих старание да се освободя от тази напрегнатост. Например, положих усилия да намеря време за мен самата, за да… чета или слушам любими книги 🙂

Книгата-подарък като спомен

Искаше ми се да свържа книгата с преживяване за всяко дете отделно. Което, надявам се, да остави щастлив спомен. Признавам, че рядко оставам сама само с едното дете, а пък двамата с баща им да сме само с едно дете май не се е случвало с друг, освен с малкия.

Затова организирах в дните около Коледа с Антония да „посетим“ виртуално музеи, в които са изложени скелети на динозаври. Отделихме 2 часа насаме с нея и динозаврите. Тя беше толкова горда и доволна! Да са ни живи и здрави бабите!

С Йоана организирахме балетно представление за семейството (с избор на костюми, подготовка на светлината. заснемане :)) Тя обича да се къпе във внимание и беше много щастлива.

А с Мартин играхме само тримата, следвайки него. Много ми е трудно да следвам детето в игрите му, все ми идват идеи да показвам и преподавам. И беше сериозно упражнение за мен да се оставя той да ме води. Оказа се интересно и забавно да бъде дете отново :).

Това са идеите на нашето семейство. Тази Коледа избрахме книги под елхата!