Watch, Wait and Wonder – Наблюдавам, изчаквам, зачудвам се е подход за подобряване на привързаността между родител и бебе, разработен първоначално от Елизабет Мюир, Анджела Стъпълс и Денис Гай в Нова Зеландия и доразвит в Торонто, Канада, в сътрудничество с д-р Мирек Лойкашек. Елизабет Муир и д-р Мирек Лойкашек си сътрудничат с д-р Нанси Коен. върху изследователско проучване, оценяващо ефективността на Watch, Wait и Wonder. Статия за техниката излиза през 2006 г в Infant Mental Health Journal.
Какво представлява този подход:
Родителят наблюдава играта на детето и когато то изпитва затруднение или срещне проблем, родителят не избързва да се намеси, а му дава възможност то само да търси решение. Ако е нужно, може да изкаже предположение: „Хмм, чудя се защо тази звезда не влиза в кръглата дупка… Дали можеш да пробваш друга дупка?“. Родителят стимулира уменията да детето да се справи само, да покаже с жест, поглед, звук или дума, че се нуждае от помощ, създава предпоставка за обогатяване на речника на детето и му дава възможност да започне то самото разговор.
Ако Ви е любопитно може да прочетете повече в статията за изследването. Тя е част от една много по-голям рамка за психотерапевтични интервенции при бебета и майки. Техниката стъпва на Теорията за привързаността (както е представена от Джон Боулби през 1988г) и целта й е да подпомогне свързването и привързаността между родител и дете.
Особено силно ме впечатли следният цитат от статията към изследването:
„В това проучване участваха 67 майки и техните деца на възраст между 10 и 30 месеца, които са били разпределени на случаен принцип в една от двете групи. Бебетата са били насочван предимно при функционални проблеми и сиптоми (разстройства в храненето, съня и др).
…
Кърмачетата от групата Watch, Wait и Wonder също показаха по-големи подобрения в когнитивното развитие на скалите на Bowlby за развитие на бебета и повишен капацитет да се ангажират с когнитивните задачи. Въпреки че не знаем дали подобрението в когнитивното функциониране е резултат от подобрението в сигурността на привързаността или в организацията, теорията за привързаността предполага, че подобреното функциониране на когнитивното развитие следва да е резултат от повишената сигурност на привързаността. Освен това в края на изследването майките на деца от групата Watch, Wait и Wonder са били значително по-малко депресирани и са съобщавали за по-голямо удовлетворение и ефективност в родителския си подход, отколкото майките от контролата група…
…
Ние вярваме, че Watch, Wait и Wonder увеличава максимално възможността за формиране на сигурна и привързана връзка между майката и бебето. Инструкциите към майката да позволи на бебето да води увеличават чувствителността й и я правят достъпна за него, създавайки потенциал за сигурна връзка. За да намери начин да установи по-сигурна връзка с майката, когато бъде оставено да води, бебето неизбежно ще се сближи с нея…
…
В процеса майката започва да се чувства по-компетентна в разчитането на сигналите на своето бебе, тя придобива още по-голяма увереност.“
На пръв поглед много елементарни и ясни неща, които повечето от нас знаят. Като се замислих, осъзнах, че вероятно много от проблемите с ниското тегло на дъщерите ми като бебета и на лошото наддаване са идвали от мен и страха, който изпитвах всеки път като ги хранех. За едната, че пак ще откаже да изяде повече от 50 мл и за другата, че пак ще повръща на фонтан каквото изяде. С този страх и желанието настойчиво да контролирам колко изяждат и как наддават, съм внасяла много стрес в отношенията ни и това е пречело на свързването и привързаността. Жалко, че не е имало как да знам тогава това, което знам сега ? Ала това е парадоксът, нали?
