Как да подготвим детето си за появата на ново бебе?

Тази статия подготвих като допълнение към едноимения семинар по покана на Дарина Михайлова и училището й за родители „Спокойна мама“. Благодаря на Дари за възможността и доверието и за срещата с Вас.

Толкова много емоции…

Може би от там да започнем - да опознаем всички свои емоции, всички картини и очаквания, които си рисуваме.

Ето и думите на една от нас, една майка, която наскоро бе разбрала, че очаква второто си дете… Тя сподели с мен своите страхове

💛 "Мога ли да обичам това дете по същия начин, мога ли да му дам всичко като на първото ми?

💛 Как ще се отрази промяната на първото дете?

💛 Какви ще бъдат отношенията ми с партньора?”

Познато ли Ви е? Може би много от нас се сблъскват с конфликтни емоции. Карл Юнг казва „Трябва да удържим напрежението на противоположностите“. И Ви каня да се запитаме: Как да постигнем това удържане? Какво значи това за мен?

Иска ми се да ни напомня и още нещо:

Колкото и добре да сме се подготвили, винаги ще има моменти, в които ще се чувстваме сякаш не се справяме. И това е нормална част от семейните отношения. Дори е здравословен знак, че въпреки че даваме най-доброто от себе си, се стремим и сме готови дори за още…

Аз, например, имах вече две деца, близначки, когато разбрах, че съм бременна със сина ми. И въпреки подготовката – моята и на семейството, едната ни дъщеря прие (и може би все още приема) брат си по-трудно и с изявени поведенчески затруднения.

Спокойствието и напрежението са сред “най-заразните” емоции…

Нека си напомняме да бъдем най-спокойният човек в стаята, както казват Анита Гергова и д-р Беки Кенеди.

Да си представим – една визуализация…

Представете си, че сте на любимото си място. Минало е време, децата Ви са пораснали. Вие седите сама на пейка на това място, около Вас играят внуци и може би правнуци. Към Вас се приближава първородното Ви дете. Гледа Ви с усмивка на обич. Сяда до Вас, усещате топлината, чувате любимия глас, познатото ухание. След малко със същата усмивка към Вас идва и другото Ви дете. Потънете в същите усещания…

Надявам се, че се заредихте с обич, надежда и сила от тази картина. Каня Ви да се връщате към нея винаги, когато Ви е напрегнато или трудно.

И така заредени, да се върнем към въпроса за конфликтните чувства

Как да подготвим себе си и да посрещнем конфликта на всички емоции?

💛В нас има различни части с различни гласове. Да ги чуем и да приемем добрите им намерения

💛Да поговорим - със себе си, с доверен човек

💛Да обгрижим всички рани от предното раждане, ако има такива

💛Да дадем обич на нервната си система - през сетивата, с меки движения на тялото, да опознаем емоциите, блокирани в него и да ги пуснем

💛Да си изградим съкровищница с инструменти за регулация

💛Да се опрем на “селото”

💛Какво още?...

Често детето ни пита чрез поведението си: “Виждаш ли ме? Чуваш ли ме? Харесваш ли ме? Значим ли съм за теб?”

И в тези моменти може би най-много ще имаме нужда да се връщаме към онази жива картина, източник на вяра и сила. И също да си напомним за резервоарите на раздразнение и обич.

Каква подкрепа да дадем на по-голямото/ите дете/деца?

Бременност:

История за чувства(не), “Зайчето, което искаше да избяга”
Да си направим книга за бременността, раждането и порастването на голямото дете
Да прегледаме и актуализираме ритуалите за свързване в семейството
Да предложим игра с регрес: “Ти си моето бебе”
Да въведем по-рано други възрастни, понякога може да има внезапна раздяла, децата са устойчиви, ако ще спи другаде, да го въведем по-рано, в чантата с багаж да има бележка от мама, да изградим мост на привързаността
Да намалим промените
Да се информираме за това как работи мозъкът на детето, кой “корен” на привързаността гради в момента, какво е обяснението за поведението му от еволюционна гледна точка
Да предложим разговор: “Имаш ли въпроси”
Да обмислим да вземем детето на ехографски преглед
Да идем на гости на семейство с новородено

Срещата с бебето:

Какви са нашите очаквания
Може само да помирише бебето, без да го докосва
Ок е ако няма или ако има бурна реакция
Къде да направим срещата
Има ли как бебето да не е тогава в ръцете на мама?
Подарък от бебето (да му купим кукла/количка/слинг за кукла) и от детето
“Хайде да го върнем това бебе, не го искам”- да се подготвим да приемем всички чувства

Четвърти триместър с бебето:

Да се стараем да не обясняваме неналичността си с нуждите на бебето, не “защото бебето плаче”, а може би - “когато се освободя”
Да включваме детето в някои дейности - донеси ми памперс, искаш ли да направиш театър с играчките - ако се интересува
Да подкрепяме естествената йерархия и да “говорим” от името на бебето, което обича кака/батко
Да подчертаваме винаги доброто намерение - ‘ти не искаше да стане така”, “да опитаме отново”
Да преценим как и дали може да се организираме за “специално време” с таймер
Да показваме, че ни е тъжно за времето, когато бяхме по цял ден само двамата с детето или че времето ни само двамата е към края си: „Ох, толкова много ми е приятно да сме си двамата. А сега бебето се разплака. Казва: „и аз искам при вас“
Да си признаваме на глас, че и на нас ни е трудно, когато бебето много плаче
Да си четем, докато храним бебето
Да подготвим кутии със занимания, ротация на книги и играчки, които да вадим в заети моменти, покани за игра с книга
Да създадем възможности за сензорни занимания, да добавим вода 🙂
Подготовка на замразени порции храна и/или да включим “селото” или пък не, да е усамотим в нашия си “балон”

Основи за разбирателство:

Когато идват посетители, може би батко/кака да представя бебето, преди да обгърнат бебето с внимание, да обърнат внимание на по-голямото дете, да носят подарък за всички
Да говорим на бебето - “виждам колко се радваш, че батко/как се върна от детска”
Да помислим как детето “чува” нуждите на бебето - като по-належащи от своите? Или “чуваш ли как бебето плаче? Събудило се и чака батко и мама. Хайде да отидем при него”.
Може да използваме ролеви игри и социални ситуации, за да разберем повече как мисли детето и с какви пробеми се среща
Може да гледме заедно филмчетата за Блуи и да коментираме отношенията й с Бинго

Повече време на пода, всички заедно, страницата на Теодора Паунова
Много често очакваме малкото дете да пази тишина, за да не събуди бебето, може би да ангажираме детето в игра “как да пазим тишина, ще ми напомняш ли аз да не вдигам шум, защото сега трябва да извадя съдовете от миялната”
Аналогия със запалена свещ - любовта не намалява, а се множи
Агресия - по-често е към родителя, не към бебето, когато можем, ако и двамата плачат, да избираме голямото дете. “Няма нужда да ме боли, за да те чуя”
Колко важни са сълзите, за които говори д-р Нюфелд
Обсъждане на глас, към баща им: “Днес ми направи впечатление как Тони гушна сестра си, когато тя падна. На Йони веднага й олекна”.
Четене на глас (дори и когато по-голямото дете вече може да чете само) и коментиране
Досадните задължения - макс забава, всеки участва, как “включваме” бебето?
Да пазим играта на голямото дете, най-често ревността се появява/засилва около пропълзяване/прохождане