Умеем ли да почиваме?

автор: Анна Оклева

Умеете ли да правите нищо?

Да правите нищо, но с удоволствие и защото така сте решили да прекарате следващите минути от деня си. Това включва не само да установите тялото си в избрана позиция, но и да не работи ума ви по планове за бъдещето или чоплене на миналото. Защото това е работа – работа за ума. И не е правене на нищо.

За някои хора да не правят нищо звучи направо страшно

A за други това е мързел и загуба на ценно време, през което могат да свършат нещо полезно. Но за да вършим полезни неща, ние се нуждаем от ресурс, почивка, зареждане. Нуждаем се от баланс между работа и почивка. Това с баланса го чуваме често, но колко труден е той за постигане и въобще убедени ли сме, че ни трябва почивка, след като спим през нощта и тогава почиваме. Лесен начин да проверим това е като се обърнем към усещанията в тялото. Да го направим сега. Дайте си малко време да насочите и фокусирате вниманието си навътре, към вътрешното си преживяване. Забележете какво се появява във вас като усещане. Усещате ли тревожност, например, че трябва нещо да направите или притеснение от мисли в посока на нещо, което сте направили в миналото и изпитвате съмнения дали е било правилно или достатъчно добре. А сега се опитайте да проверите има ли части на тялото ви, където усещате напрежение, стегнатост, вкоравяване, дори болка. Ако откриете такова място, най-вероятно имате нужда от нещо. Може да е просто да промените позицията на тялото, да се разтъпчете или да си починете. Ако сте предразположени да опитате нещо ново, попитайте на ум тази част на тялото, в която изпитвате дискомфорт от какво има нужда и вижте какво ще се случи. Нещо като игра, за да видите каква и дали ще получите обратна връзка.

Какво означава да почивам?

Да почивам може да е всякаква дейност или липса на такава, при която ние възстановяваме силите си и се зареждаме. Храненето е такава дейност, но не е достатъчна. За да поддържа в нормални граници физиологичните си функции, човешкият организъм се нуждае от различни условия и притежава регулаторни механизми за това. Поддържането на стабилни параметри в организма е известно като телесна хомеостаза. Две са основните системи, които отговарят за осигуряването й. Това са нервната и хуморалната система. Нека се обърнем към нервната, защото тя е тази върху, която може да имаме влияние. Когато работим на работното си място или вършим домакинска работа или се грижим за децата, нашата нервна система най - често е активирана или мобилизирана. Това е напълно нормално и необходимо, за да се свършат нещата, които сме започнали. Нужда от вниманието ни има, когато системата ни е прекалено дълго и постоянно в това състояние на ангажираност, поради факта, че тогава хомеостатичната ни функция е нарушена, а тя отговаря за процеси, които поддържат здравето, растежа и възстановяването на организма.

В активирано състояние ли съм?

Може да проверим дали сме в активирано състояние със следните въпроси и маркери. Бързам ли ( може да означава да се движим бързо или да говорим бързо),  усещам ли напрежение в тялото, задържам ли дишането (не дишам плавно), стисната ли държа горната с долната челюст, в очакване ли съм на нещо да се случи – това преживяване е често, но рядко отчитаме, че сме в него. Например, ако съм на семинар и чакам и се вълнувам да започне, може да забележа, че съм започнала да си представям какво ще бъде, да разигравам различни евентуални случки и сценарии в главата си какво да очаквам. В този случай може да се запитаме имам ли нужда от това, като може би това е удобен момент да не чакам, а да не правя нищо, да си почивам, да оставя нещата да се случват и да усещам атмосферата около мен, да присъствам. По същия начин може да се обърнем и към бързането -  има ли нужда да бързам в този момент. Понякога, да, има нужда, но в повечето случаи, не е така. Полезен въпрос тогава, а и в други моменти, особено като родители е: това спешно ли е, наистина ли се налага да действам и да реагирам по спешност в този момент? Наистина ли е спешно да реагирам на детското „неприемливо“ поведение, особено вкъщи  или мога да изчакам, да си дам време да се балансирам и да потърся какво стои зад това поведение (изключвам физическо нараняване и чупене на предмети).

Някои от нас бързат по навик.

Аз се хващам, че понякога вървя бързо и тогава се сещам за една много лесна практика от Ясмин Ламбат създателка на SomaSensing – да направя пауза. Казвам си спирам и правя пауза, но аз не спирам да вървя, спирам шума в мен, спирам тласъка да бързам и търся усещането за лекота и покой вътре в себе си. Това упражнение може да се прави по много пъти през деня, не отнема време и сме в състояние да го направим навсякъде. Само трябва да се сетим. Колкото по-често успяваме да направим пауза от бързането и да разсеем шума в себе си, толкова по-лесно ще успяваме да намираме покоя, почивката в нас.

Време за нас

когато се погрижим добре за сегашния момент, ние вече сме се погрижили и за бъдещия

Има един известен цитат на виетнамския дзен учител Тик Нат Хан, в който той казва, че когато се погрижим добре за сегашния момент, ние вече сме се погрижили и за бъдещия. Аз разбирам и прилагам това като, например, преди занимание с деца или ученици (които както сигурна си представяте най-малкото са непредвидими), си предоставям достатъчно време да се погрижа за тези моменти, за да бъда в подходящо състояние и да имам ресурс след това, да бъда пример за това, за което им говоря. А именно добронамереност, небързане, съзнателност, разбиране и вглеждане в себе си. Преди занятие аз сядам и се сещам и фокусирам над намерението си. Аз не се притеснявам за материала, за темата, която искам да представя на децата, а се зареждам, като правя бавни неща и се концентрирам над първоначания подтик да искам да работя с деца.

Как да почиваме преди работа?

Така че ако искаме да свършим някаква задача или работа, която стои пред нас, е хубаво да се погрижим за момента преди да започнем работата, както и след като я свършим с почивка и отпускане. Колко често след като сте свършили нещо си давате почивка или го отчитате като постижение. И не става въпрос за гордост от най-малкия положен труд, а за благодарност за възможността да го направите и завършите и чувство на удовлетвореност. Нещо, което бих пропуснала в миналото си, но не и сега е да си кажа браво за това, че завърших етап от образованието си миналата година, което беше наситено с предизивкателства от неподозиран характер. Но в деня, когато взех последния изпит, аз си дадох време да се концентрирам над моя успех и да се насладя на момента. Намерих пейка, където можех да седна във Велико Търново и просто се усмихвах. Всичко беше зад гърба ми и бях свободна от това задължение. Справих се.

Хубаво е да си почиваме от екрана

Прекарването на времето пред екран и работата на компютър са активиращи за нервната система. Когато работим на компютър, почивките са нужни и може да се убедите в това, като се обърнете отново за референция към тялото си. Как усещате раменете, врата, кръста или челюстта си. Има ли напрежение или дискомфорт там. Ако да, имате нужда да станете от компютъра или да направите семпло упражнение за задействане на блуждаещия нерв, който служи като противопложна система на активираната, и е част от парасимпатиковата такава. Упражнението се нарича „реещ се поглед“. Завъртате глава наляво или надясно и започвате бавно да разглеждате стаята в която се намирате. Като от най-ляво стигате до най-дясно или обратното. Търсете цветове, предмети, светлосенки, които намирате за приятни и задържайте погледа там за по-дълго. Целта е да завъртате врата и очите, където се намират окончанията на нерва и така той се задейства. Направете го няколко пъти. Колкото ви е приятно.

Гледането на телевизия не е почивка.

То е по-скоро разсейване, но и натрупване на нова информация и стимули за нас. Да, може би някой филм, който ни трогва или предаване, което ценим ще ни донесат „зареждане“, но навикът да „разпускаме“ пред телевизора не води до отпускането, от което имаме нужда вечер. Отново може да го проверите сами. Направете експеримент и загасете телевизора след 30 – 60-минутно гледане. Запитайте се как се чувствам? Какво става вътре в мен. Моето предположение е, че ще намерите доста шум в себе си. Мисли във всякакви посоки, остатъчни мисли от това, което сте гледали, от това как е минал деня или идея какво искате да направите след малко. След цял ден на активна дейност и отхвърляне на малки или големи задачи, нямаме ли нужда просто да спрем и да заредим батериите, както правим с мобилните си устройства.

Какво зарежда моята батерия

И тук изниква въпросът - какво зарежда моята батерия. И взависимост от вашия темперамент, начин на живот, предпочитания може да са различни неща. Може да е да не правя нищо за няколко минути. Ако имам деца, ще го съобщя най-сериозно, че отивам в другата стая, за да не правя нищо и ще се върна след няколко минути. Моля, да бъда оставена сама. Може да имам нужда да излея емоциите от трудностите през този ден и да искам да поговоря с някого, който е способен да ме изслуша. Ако не се сещам за никого в момента, изразяването писмено е удачен вариант. Със сигурност в този случай няма да получим съвет, нито оценка, а просто ще извадим напиращото в нас. Което понякога е достатъчно. Може да си пуснем нежна, релаксираща музика и да я слушаме без да има нужда да правим нещо друго. Аз имам лист с релаксираща музика, която понякога пускам да се слуша вкъщи, когато сме цялото семейство заедно. Може да раздвижим тялото с леки, ненатоварващи движения. Ако търсиме почивка и зареждане нямаме нужда от натоварване в тялото. Имаме нужда от усещане за лекота, пространство и мекота.

Играта като почивка

За да не излиза, че единственият начин да почиваме е като сме бавни или не правим нищо, добавям, че играта може да е много зареждаща почивка. Когато играем системата ни е активирана, тя е мобилизирана, но е изпълнена с живот и радост, а не със страх, както при активирана система с отговор или поведение „бягам, бия се“. Може да е игра с децата, семейна настолна игра, подвижна игра, забавна игра.

Не на последно място прекарването на време сред природа е прекрасна почивка. Превръща се в почивка особено като се потопим в преживяването си, като се настроим на вълните на заобикалящата ни природа. Може да ни помогне, ако си кажем: „Аз съм природа или аз съм част от природата“. Реплика от детска книга, която съм запомнила и използвам, когато съм в гора и усетя, че в мен се надигат притеснения за предстоящи задачи: „ Аз съм едно с гората“ (книгата е „Момче на име Коледа“). Използвам тези изречения, за да присъствам за моята почивка и свързване с природата по-съзнателно и дълбоко.

Да сме съзнателни

Какъвто и начин да изберем да почиваме, за да е пълноценна почивката ни, нека сме съзнателни, че в този момент почиваме. Че това време е предназначено за грижа за нас, за трупане на ресурс, за възстановяване. Нека знаем, че в този момент не е нужно да бъдем никъде другаде и да правим нещо друго.

Ако темата за почивката и щастието Ви интересуват, може да Ви е полезен и този материал.