Още игри за свързване

Днес ни гостува Теодора Паунова, майка на 3 деца и лекар. Може би я познавате като един от подкрепящите модератори на групата 1 наум, както и от нейната изключително полезна страница за родителство "Да си майка - нищо ново, но нещо лично". Темата, за която я поканих да ни сподели са игрите за свързване, за които тя често пише в страницата си. За мен те са изключително забавни, интересни и създават възможност за повече лекота в семейството.

"Бебето говори" - игра за свързване между братя и сестри

Или може би е по-коректно да го озаглавя "между брат, сестра и бебе".

Възможно ли е да се осъществи качествена игра и контакт между големите деца и новото бебе в семейството?

Дори когато то все още не говори и не може да вербализира своите нужди?

Дори когато имат различни интереси?

Дори когато децата няма как да отгатнат сами как се чувства бебето и какво иска?

Възможно е.

Тази игра е лесна, забавна и допринася за задоволяване на някои ключови нужди на цялото семейство:

свързване
минимално участие на родителя
автентичност
забавление
комуникация
качествено време заедно

Освен това по време на тази игра децата се учат да забелязват и разпознават сигналите на бебето, които то дава през езика на тялото.

Учат се как могат да общуват с него без думи.

Учат се как да са внимателни и нежни с по-малките.

Да, това е просто една игра. Едновременно с това децата практикуват добиването на споменатите умения. Защото това е техният начин да учат - през играта.

Това е най-ефективният и мощен "инструмент за обучение".

Играта се състои в това родителят да говори от името на бебето. Отгатвайки какво му е в главата и вербализирайки го с думи:

"Усмихвам се, много се радвам, когато те виждам."
"Вълнувам се и ритам бързо с крачета."
"Гледам съсредоточено шкафа, моля, не ме закачайте, в момента искам да се фокусирам върху него."
"Чувам ти гласа и те търся с поглед, като си въртя главичката."
"Обичам да си играя с вас и да сте край мен, затова сега си стоя спокойно и ви наблюдавам."
"Хей, започвам да се дразня, когато ми натискаш крачето и затова се извиквам силно."
"Плача, защото съм гладен и искам мама да ме гушне."
"Може ли да се преместиш до главичката ми, за да те виждам."
"Чух, че каза КНИЖКА. Какво е книжка?"

"Говорещите играчки"

Една от любимите ни игри - озвучавам животинките на Влади. Поне на мен ми е много любима по ред причини:

Спонтанна, без предварителен замисъл, винаги с различи реплики, различен сюжет и история, различни ситуации.
Мога да играя с детето, докато си почивам легнала и си пия кафето. Или пък докато готвя, подреждам, зареждам миялната, почиствам и прочее. Единственото, което е нужно да дам от себе си - моят преправен и драматичен глас. Тоест мога да дам внимание на детето, докато си върша някакви задачки.
Хем детето води в играта и развива своята креативност - той задава началото на историята, нарежда си каквото и както иска, избира участници, създава история. Хем аз мога да включа нещо от себе си, например да задам посока към някоя ситуация, за която искам детето да разсъждава и да преработи. В играта детето се вдъхновява да мисли за решения и начини за справяне, особено когато е спокойно и не е част от самия конфликт, а е наблюдател.
С интерес и любопитство изследвам и наблюдавам реакциите и поведението на детето, както и отговорите, които дава. Често се случва през такива ролеви игри да достигна до дълбоки неизразени нужди на детето и да намеря отговори, които съм търсила с дни. Понякога дори детето директно назовава някакво решение, за което не съм се сетила и после го използвам в реални подобни ситуации.
Забавно е. Толкова смешни неща чувам и е толкова зареждащо, свързващо и изпълнено с лекота преживяване. Качествено прекарано време с детето.
Детето играе такива игри и самостоятелно. Често сам си води монолози, озвучавайки животинките и развива своето умение за самостоятелна игра.

"Следвай кикота"

Това ми е много любима игра. Прочетох тази идея в любима моя книга "Децата, родителите, играта" на Лорънс Коен и оттогава си я ползвам във всякакви ситуации. Върши чудеса и дори и две минутно повторение може да задоволи рязко нуждите на детето от забавление, свързване и внимание.

Идеята е когато чуем детето да се кикоти за нещо, да разберем какво предизвиква кикота и да го повторим, като се присъединим към смеха и се смеем заедно с детето. Дружният смях е изключително зареждащ, действа свързващо и заздравяващо.

При нас почти всяка вечер се случва Влади да се разсмее на някоя думичка от книжката и тогава аз я повтарям няколко пъти, смеейки се. Друг интересен и лесен начин, по който предизвиквам кикот вкъщи - надувам балон и го пускам да изпусне въздуха, свободно в пространството. Бързите и хаотични движения на балона, в съчетание с "пръцкащите" звуци са повод да се посмеем, докато не ни заболят коремчетата.

Игра, водена изцяло от детето

Детето определя на какво да играем, с какво да играем, как да играем, какво да е нашето участие, кога и как да се включваме. Без да поправям, обяснявам, без да търся логика и правилно/грешно.

Ако искам да вмъкна някъде нещо с обучителна цел - да е под формата на игра, да е част от самата игра. Ако детето ме поправи и ми зададе команди кое, как, защо - изпълнявам.

Този вид игра задоволява базови техни нужди, като нуждата от свързване, от значимост, от внимание и споделеност, от игра и разнообразие, от креативност, от утвърждаване, от контрол и заявяване.

Ето каква игра водиха моите деца веднъж, когато искаха да им обърна внимание:

Седнах на пода и попитах "На какво ще играем". Последва следния диалог между мен и Влади:

В: На "животинките четат книжки"!

Аз: Добре, как се играе?

В: Ами сега ще дам на всеки животинка и после ще раздам на всяка животинка по една книжка.

Аз: Интереснооо, аз с коя животинка ще съм?

В: Ето ти на теб - колата, на мен - Лео и на Бориславка - Тедито.

Аз: Йеее, аз имам кола. И сега?

В: Сегааа, раздавам книжките. Първо на Бориславка, ето на мен и на теббб.

Раздадените "книжки" представляваха карти с думичка и картинка. Нямах идея какво следва. Влади хвана своята карта с нарисувани на нея йо-йо играчки и започна да разказва някаква измислена от него история на момента. След което посочи мен да разкажа по моята карта и накрая Бориславка.

Нямаше значение кой какво разказва. Тук ключовото беше свързващото и споделено преживяване + моето 100% присъствие.

"Глупавото правило"

Тази игра я измислих покрай една идея, която си откраднах отново от книгата "Децата, родителите, играта" на д-р Лорънс Коен и я изпробвах на практика. Приложих я в моментите, когато имах нужда детето да ми съдейства.

Става въпрос за измислянето на глупаво правило, което детето не бива да нарушава.

Например "никакво стоене на един крак" и последваща свръхреакция и "наказание" с гушкане от наша страна, когато детето с готовност и желание наруши това правило.

Тази игра преди всичко служи за подобряване връзката родител-дете. Също дава възможност на децата да "нарушават правила" в една безопасна и контролирана среда, което задоволява тяхната нужда от значимост и контрол над живота им. И не на последно място - дава повод за смях в област от живота им, в която изпитват трудности (трудността да спазват нашите правила, с които ги натоварваме ежедневно), намалява напрежението и задоволява тяхната нужда от радост и забавление.

Аз лично опитах да приложа тази игра в моментите, когато исках четири годишният ми син да ми съдейства и когато имаше насъбрано напрежение помежду ни.

Най-хубавото е, че освен всичко друго, синът ми много бързо схвана играта и започна да води. Ето няколко примера от последните дни:

Отказваше да се облече за лягане. Съобщих му с драматичен тон "никакво обличане на пижами в тази стая, забранено е". В началото малкият се изненада и не знаеше как да реагира. Затова аз повторих и добавих "отивам да пия вода, само някой да е посмял да си облече пижамата". Синът ми започна с бясна скорост да се облича, смеейки се. Когато беше готов, аз се престорих на ядосана и започнах да го гушкам, питайки го как може да ми нарушава правилото. Втората вечер той продължи играта, казвайки ми" мамо, кажи сега, че има правило да не се ляга в леглото". Изпълних молбата му и след секунда той се озова в леглото.

Отказваше да събере конструктора в кутията. Заявих с твърд, но смешен глас "никакво прибиране на конструктора, само някой да е посмял да сложи и едно парче в кутията". След минута всичко беше събрано, а аз го "наказах" с гъделичкане и целувки.

Отказваше да влезне в банята да се къпе. Правилото "никакво къпане днес, в тази стая е забранено да влизат чисти хора".

Отказваше да си измие зъбите. Поставих четката с пастата на масата и заявих "тази четка е забранено да се пипа, само да видя някой да си мие зъбите с нея".

Всяко нарушаване на правилото е последвано от много гушкане и силен смях.

"Всички сме актьори"

Това са две игри, които ни помагат да се "сдобрим" след някой конфликт и да се погрижим за нашата връзка и емоции:

Театър с плюшени играчки.

След някакъв тежък конфликт на помощ идват нашите верни приятели - плюшените тигри и магаре. Обикновено те са много загрижени за емоциите на мама, тате и децата. И винаги "казват" нещо глупаво и забавно, от което всички вкъщи се разсмиваме. Понякога пък просто сядат до нас и ни гушкат. Друг път разказват някоя приказка или пък изпяват някоя забавна песен.

Игра на драматизации.

Ние сме актьори и изиграваме проблемната ситуация, която е довела до откъсването ни един от друг. Много често аз влизам в ролята на Влади. А той в ролята на мама. Еййй, хора, да знаете - голям кеф е да се тръшнеш като малко дете пред очите на този, който се е тръшкал минути преди това. И още по-голям кеф е да наблюдаваш как детето ще изиграе теб самия. Няма по-красноречив отговор на въпроса "Как ме вижда детето, когато загубя контрол".

Още идеи как сами да си измисляме такива семейни занимания може да прочетете в "Игри за свързване".