Злоядото дете

Започвам темата с уговорката и молбата – към мен и към Вас – да се опитваме да не слагаме етикети. Да не ги изказваме в ума си или с думите си. Защото с етикета ‘злоядо дете’, ‘капризно дете’ и т.н. храним притесненията си и всичко изглежда по-страшно и по-сложно отколкото е.

С Академия за родители подготвихме серия от семинари на тема "Храненето и злоядите деца" с изявени специалисти. Вижте повече:

Защо заговарям по темата:

Както може би знаете, имам три деца. Дъщеря ми Йоана тежеше 8 кг на 3 години. Колкото и да съм се старала да не я сравнявам с другите деца, нямаше как да не се притеснявам, че е доста под нормата. От друга страна растеше здрава, в постоянно движение, силна и спокойна. Но мен ме глождеше това, че не наддава с равен темп и все не успява да компенсира и навакса с връстниците си. На ръст вече влизаше в таблиците за нейните години, но на килограми – далеч не. Тежеше колко 6 месечно бебе… До тогава се бях консултирала с редица експерти и прилагах техните съвети. Но нещо ми липсваше – очаквах бърз резултат и изпитвах трудности да се посветя на един подход изцяло. Бяхме пробвали всички сиропи за апетит, всякакви техники да я разсейваме, за да хапне още малко (специалитет на бабите), всякакви видове храни, включително и специални добавки от чужбина, които едва намерих гастроентеролог да изпише – все пак не смеех да давам на своя глава. Не и не…

Експертите:

Ако смятате, че детето Ви има някакви специфични особености, например сензорни – не яде храни с определена текстура, цвят, аромат, температура и т.н. възможно е то да не се ‘глези’, а да има реални затруднения. Същото важи, ако не изпитва ясно чувство за глад или жажда, иска да яде само храни със силен вкус (напр много сладко) и т.н. В такъв случай може да се обърнете към детски психолог или логопед, специализиращи в областта на храненето. Да, у нас логопедите са тези, които се занимават с проблеми при храненето и има експерти, насочили се именно към тази област. Мога да препоръчам и съм работила лично с:

• Светлана Картунова от Детски истории
• Румяна Иванова от Думи с Руми
• Нина Йорданова от Пумпелина

Вече има и психолози, специализиращи в темата. Познавам Валерия Рачева от The Magic of Eating. Не съм работила лично с нея, разговаряли сме и я следя в социалните мрежи с благодарност за полезните публикации.

От няколко години следя работата и на Маргарита Габровска, логопед и специалист по ранна детска интервенция в Семеен център за недоносени деца "Малки чудеса". Не съм работила лично с нея, но съм чувала отлични препоръки.

Може да се запознаете  с работата на Маги Пашова (книги и консултации) на сайта й..

Слънчогледи - училището за родители организират полезен 3часов семинар с Ася Демирева и д-р Бояна Петкова, следете страницата им.

От 2021г и аз водя сесии за подкрепа на семейства, които срещат трудности с храненето на детето след навършване на 1г. Ако имате нужда от безплатен ориентировъчен разговор, свържете се с мен.

Как да разбера къде е проблемът:

След като отстранихме вероятността от здравословен проблем с редица специалисти и стана ясно, че скъсената юздичка на езика няма да е пречка, след като установихме, че има някои сензорни отклонения, за които да работим, но нищо което да е сериозен проблем, се оказа, че най-важното е ние, родителите, да сме постоянни и единни. Каква изненада 🙂

Друга важна отправна точка беше да си дам сметка къде е контролът - в мен/нас или в детето? Какво ми казва с това поведение? Къде детето има контрол? Каква възможност й давам/е да изразява емоциите си? Какво се случва с мен, когато детето ми отказва храна, по каква причина го преживявам все едно ми отказва обич?

Опитах и да събера максимално информация за чревното й здраве и как можем да го подобрим.

Тласък даде и раждането на брат им. Подготвяйки се за захранването му, вече бях решена на устойчива промяна. Започнах да чета книги, обърнах се към специалисти в чужбина (ерготерапевт и нутриционисти), експериментирах с проба-грешка. Тук описвам всичко, което сработи при нас с уговорката, че не съм специалист по хранене, нутроционистика или ерготерапия. Рецепти и съвети за приготвяне на храна няма да давам, не ми е там силата 🙂

С какво започнах:

Няма да Ви изненадам като споделя, че започнах с наблюдение и анализ. Ако ще Ви е полезно, мога да Ви споделя кратка таблица, която си направих за тази цел, пишете ми. Исках да оценя ситуацията в момента. Не на база етикета „Йоана е злояда“, който всички повтаряхме като отровна мантра, а на база на фактите. Наложи се да включа и останалите възрастни, които са с нея, когато се храни, вкл баба й и детската градина. Защо?

• За да знам как се храни извън дома, там, където важат други правила. Ако в градината яде разнообразно, а у дома – не – значи не е сензорно или друго ограничение.
• За да получа голямата картина и да имам всички факти – някое подхапване на път към дома след градина за нея може да е достатъчно, за да не вечеря.
• За да сме един екип – предварително да убедя останалите, че ще правим промяна и ще ми е нужна тяхната помощ в дългосрочен план.

Може би Ви се струва прекалено да разпитвам учителките какво и колко е яла, но се оказа, че те с желание съдействаха. Предупредих и помолих от предния ден какво предстои, каква информация като детайл ми е нужна, обясних защо и срещнах много разбиране. А и ставаше дума само за един ден – попълних таблицата в петък, събота и неделя. Да, само три дни, за да снема текущата картина.

Какви стратегии сработиха:

Използвах основно две рамки: ‘разделение на отговорностите“ на Елин Сатър и Learn it. Like it. Love it от Ашли Смит.

Разделение на отговорностите накратко (превод от сайта, по-долу съм разписала как ние адаптирахме рамката):

Learn it, Like it, Love it

Преведох и адаптирах за нашето семейство в 4те „О“-та:

• Опитвам
• Одобрявам
• Обичам
• Обожавам

Добавих „обожавам’, защото има 2 храни, които Йони може да яде винаги и които мисля, че не минава ден без да вкуси – мед и шоколад.

Целта е, както се досещате, да се включат колкото се може повече храни в таблицата на детето и да се придвижат’ от ‘опитва’ към следващите категории.

Как приложихме тези стратегии:

След като приключих анализа и си направих заключенията, прецених, че е ред на следващата стъпка:

Да актуализираме границите у дома и, доколкото съумях, да ги синхронизирам с останалите хора, които гледат децата. Всъщност последното се оказа почти невъзможно и просто трябваше аз да приема, че някои хора не мога да променя.

Създадохме/опреснихме следните правила, като преди това се събрахме около Кръглата маса (кухненската) на семеен съвет и ги изкоментирахме. Тържествено се подписахме, кой с пръсти, кой с лапа 🙂

• Не казвай гнусно на моето вкусно (Dont yuck my yam)
• Опитваме нови неща
• Храним се с каквото има (в избор от 2 неща*)
• Без междинни похапвания – следваме ритъм**
• Правим храненето приятно за всички и с участието на всички

Първите две важат и извън храната (да не определяме нещо като ‘тъпо’ или ‘скучно’, ако на някого му допада, напр.). Също така важат и за домашните любимци 🙂 За всички в семейството, без изключение.

Свързах се с талантливата Стефана, която ни направи плакат A3 с нашите нови правила, момичетата го оцветиха и го закачихме, сещате се къде, нали? На хладилника 🙂

Къде се храним?

Понякога се налага по-голяма промяна. Например, забелязах, че когато махнахме столчетата за хранене на момичетата и се преместихме на масата в трапезарията, сякаш добиха по-голяма самоувереност. Затова, някои експерти по хранене препоръчват да се смени изцяло мястото на хранене. Също така, често в столчето, третираме детето като "бебе" - забърсваме лицето и ръцете често, "забираме" с лъжица, потеклата храна по лицето и т.н., което може да стресира малките и дори да не искат въобще да сядат с толчето. Има вече доста алтернативи за приставка за дете към нормален стол за хранене за възрастни.

За да е удобен столът за хранене, то трябва да има добра упора за гърба, да не се свлича, да има добра опора за краката (на 90 градуса спрямо бедрата).

Как правим храненето приятно и въвличащо:

• като предоставим избор* между поне 2 ястия (примерно леща и супа топчета). Звучи много трудно, но всъщност обикновено готвим в повече от 5 порции наведнъж и 1-2 порции остават за следващия ден. Така се създава избор от сготвеното предния ден и от днес. Давайки избор на децата, те все пак запазват контрола и спазваме разпределението на отгворностите.
• като следваме ритъм**, а не режим – старая се да се хранят горе-долу на всеки 2-3 часа, но не следя часовника, а настроението/нуждите им и последователност от дейности. Например, сутрешната закуска е около 2-3 часа след ставане и след сутрешното ни кръгче. За установяването на ритъм много помогнаха двете извънредни положения.
• като използваме възможността на вечеря да си кажем най-хубавия, най-веселия и най-трудния момент от деня, а ако остане време – и какво сме научили. Не винаги стига време за повече от 1-2 въпроса, защото по-важно ни е всички да се включват по един въпрос, отколкото да покрием някакъв списък с питания.
• правим си ‘любима хапка’ – на шишче, като мини кула-сандвич или на вилицата. Всеки си събира 3-4 парченца от каквото има на масата в своята уникална любима хапка. Напр краставица от салатата, коричка от хляба и парче варено цвекло. Всеки обяснява с какво точно тази хапка му е любима.
• играем с храната. Това ми отне време, защото като бях дете беше табу. Всъщност за себе си и заради баба ми, която ме е учила, че всичко се изяжда, храна не се хвърля, децата по света гладуват и т.н. реших, че както и да играем, няма да похабяваме храната. Затова пиша малко по-долу. На сайта на Ашли Смит може да закупите нейния Наръчник за хранене с игров подход.
• ние отговаряме да дадем избор от 2 вида здравословна храна и кога, а детето отговаря за себе си – да избере между двете предложени храни и да си сложи толкова, колкото прецени. Без емоционално изнудване с „хайде още една лъжичка за баба, леля, тати и т.н.“. Без да го храним ние или да го разсейваме с екрани, подкупи, обещания за десерти, заплахи и т.н. На пръв поглед – много лесно и логично. Но тук срещахме най-сериозните трудности. И не само с по-възрастните хора, които участват в отглеждането на децата, а включително и с мен самата. Как се справих – повтарях си мантрата ‘няма да й стане нищо, ако не яде повече, тя се учи, аз се уча, ставаме все по-добри“.
• ‘шведска маса’ – когато имам възможност им предоставям избор, за да си сглобят сами ястието. Слагам и десерта (обикновено плод) на масата. Напр готвя ориз, нахут, месо (отделно. не само заради избора за тях, а и защото съм вегетарианка с 2 постни хранения на ден). Приготвям заготовки в неделя, които затоплям/досготвям в делничен ден за вечеря.
• "Тест със затворени очи" - затварям си очите и ми подават някаква храна в устата, трябва да позная каква е и какъв цвят. Най-забавно е с разноцветни храни, които са еднакви: например жълта, червена или зелена чушка или чери домати.
• „вълшебната чинийка“ – всъщност помощна чиния, в която могат да оставят това, което са сложили в своята чиния, но вече не искат.
• „тематична вечер“ – понякога си правим кино вечер и свързваме храненето преди това (най-често вечеря) с темата. Применро Мулан и азиатска кухня. Или слушаме музика от някоя държава или от някой филм и ядем храна, която е свързана по някакъв начин. Примерно слушаме музиката от Играта на играчките и ядем домашна пица.
• „Закуска за вечеря" - кой няма да се зарадва на палачинки с мед и фъстъчено масо за вечеря?
• "Измишльотини" - забавни разговори по време на хранене. Измисляме всякакви неща, разказваме ги със съвсем сериозна физиономия и настроението се показва, заедно с удоволствието от храната. Не искаме да се кикотим прекалено, най-малкото има повишен риск от задавяне, затова целта е да сме със сериозни лица, А и така е още по-забавно.
• Пикник у дома - понякога се храним на балкона, на одеало

Задължения и отговорности:

За да са пълноправни членове на домакинството, освен, че имат глас в общите теми и контрол над почти всички ежедневни решения, които ги касаят, децата имат и отговорности и задължения в кухнята:

• всички участват в избора на меню. На хладилника имам списък с одобрените и обичаните храни, съвпадащи за всички. Това е списъкът, от който избираме, като правя малки промени/добавям нови ястия за проба и за да се движим от Опитвам към Обичам. В неделя изготвяме заедно списък за пазар и седмично меню.
• включвам ги в готвенето – отмерване, изливане, забъркване. Вече чупят яйца по-добре от мен, режат внимателно с нож, мажат си масло, пастет. Обмислях да им взема специални детски престилки, но май засега добре сработва идеята за шеф-готвач с моята престилка, който следи рецептата с моя помощ (не могат да четат още, но се учат да разпознават трицифрени числа).
• помагат да вдигнем масата, слагат чинии и прибори в миялната/мият на мивката, събират трохи от масата.
• включват се в приготвянето на повечето храниа (бавните сутрешни закусни от неработните дни като напр палачинки).
• имат задължения да разпределят чиниите, които им подавам от шкафа и да вземат от чекмеджето приборите за хранене и да ги подредят.

Кухнята е затворена!

Какво вече стана дума, едно от правилата ни е „Без междинни подхапвания“. Това се оказа трудно за осъществяване. С изненада осъзнах, че освен за децата, е трудно и за мен. Завъртам се из кухнята или приготвям вечерята и … подхапвам нещо на крак. Децата също се навъртат и правят като мен. А за малките им стомахчета, половин краставица и 2-3 чери домата могат да са края на вечерята, преди още да е започнала.

Затова започнах да променят правилото – кухнята е затворена извън храненията, но за вечеря могат да опитат от това, което така или иначе ще сервираме като салата. Рядко правим сложни салати със сосове. Обикновено просто режем зеленчуци. И така, те хапват част от това, което ще ядат около 30 мин по-късно като част от вечерята

Играта и храната – табу или възможност?

Избрах да съчетая и дори поощря играта и храната, стига да не се разхищават продукти. Как?

Старая се да седнем на масата в добро настроение всички. Като прекъсвам играта им, когато идва време за вечеря, максимално леко и плавно. Започвам да напомням около 10 мин по-рано. Когато остават 2-3 мин им напомням отново. Имаме си и римушка-песен за това:

Така си спестявам недоволство от изненадата, че играта приключва. Понякога, когато очаквам да е по-трудно да се отделят от играта, се договаряме за таймер и така таймерът е отговорен за прекъсването 🙂

С подреждане в чинията, което сами правят. Така вкарване приказното, математиката, дори буквите в чинията – видяхте ли „Т“ и „Й“:

Със забавни прибори – клечки, форми за сандвич, форми за рязане на плодове и зеленчуци:

Следя за игровите схеми, които ги вълнуват в момента и използвам, за да започнем игра. Ако Ви интересува темата за игрови схемите на детето, Осъзнати родители имат много полезна информация. Подсказвам някоя идея, поднасям храната по даден начин и др. Ето как може да изглежда това (игра с топче – костилка от авокадо, книги и чиния със соленка):

Естествено, четем книги за храната, обсъждаме, преоткриваме темата всъщност почти навсякъде…

В детската градина имаха проект с Фондация За храната и дълго обсъждахме и попълвахме дъгата с видове храни, които ядат. Облепих картона със скоч-лента и пишехме с маркер, който се трие, за да можем да го ползваме многократно.

Проучваме и откъде идва храната. Късметлии сме да имаме в семейството достъп до градина, да могат да си берат ябълки и други плодове катерейки се по дърветата, да си късат домати от парника. Посещавали сме някои ферми (трудно ми е да се спра на много, заради убеждения за хуманно отношение към животните). Следя в социалните мрежи Близката ферма за идеи, гледали сме филмчета ‘как се прави’.

Момичетата откакто са на 5 години имат достъп до шкаф, от който могат да си вземат предварително подготвени от мен храни за междинната закуска (примерно домашни кексчета, банан, мед, фъстъчено масло или тахани и т.н.). Това прецених, че е добър вариант за изграждане на навици и самостоятелност при здравословно хранене. В началото срещах трудност да им обясня защо не е правилно да взимат по всяко време от храната (правилото ни по-горе), сега вече свикнаха, разбраха и приеха.

Собствени рецепти – Йоана експериментира все по-смело и вече има собствена рецепта. Може да я прочетете в блога на FoxBookCafe.

И разбира се, със сензорни игри с храна (печати от картофи, ‘дрънкащи шипки и лешници“):

Имаме специална рецепта за писане в нишесте, както и рецепта за кинетичен пясък от нишесте (4 части царевично нишесте, 1 част балсам за коса):

От нишесте правим и ублек (ненютонова течност), повече в блога на FoxBookCafe.

Боядисваме ориз, играем с боб. А как боядисах ориза:

Най-лесно ми беше да го изсипя в буркан, да разтворя в супена лъжица оцет малко хранителна боя и хуууубаво да раздрусам. После го разстилам на равна повърхност да се изсуши, около 1-3 дена, зависи колко е влажно. Вече близо година го ползваме, е, смесен и може би на 2/3 от първоначалното количество.

Всички тези продукти взех бракувани от магазина, щяха да бъдат изхвърлени. Просто помолих да ми ги дадат. Бяха със скъсана опковка, един пакет аз забелязох, че е с гъгрици и го почистих и замразих и така мисля, че съм коректна към възпитанието от детството ми.

Ако искате да продължим разговора по темата или да работим заедно в безплатна консултация, ще се радвам да се свържете с мен.