Здравейте, казвам се Ели и съм пристрастена към телефона си. Да, вероятно има и други като мен. Да, опитвам да се боря, с променлив успех.
По-долу описвам какво ми помогна, а за да Ви улесня да НЕ стоите пред екран, съм записала и аудио версия.
Аудио версия на статията:
Проблеми и решения:
Проблем 1: „Ами ако на някого му потрябвам спешно?“
Сериозно? Възможно ли е да потрябвам на някого, особено, когато съм със семейството си и най-малкото всичките ми най-близки хора имат номера на съпруга ми? Ако 1 час не отговарям на телефонното повикване, винаги мога да върна обаждане, дори и в най-спешните случаи.
Решение: излизам без телефон и ползвам „станция за зареждане“ (повече за решенията вижте по-долу)
Проблем 2: „Може някой да ми е писал и да чака бързо да му отговоря?“
Сигурна съм, че ако това е случая, този човек ще даде знак или предварително ще ме е предупредил. А и всички знаем колко е опасно да отговаряме първосигнално, кой не се е опитвал да си изтегли вече изпратен мейл, защото е прибързал или сгрешил? И колко пъти ми се е случвало мимоходом да прочета нещо, да не мога да отговоря и да… забравя, защото съм го отбелязала като прочетено…
Решение: Заделям си време в ритъма на деня, когато отговарям на мейли.
Проблем 3: „Нямам търпение да видя какво ще ми пише Х, ама защо не отговаря още?
Да, нуждата да получа отговор на мига, да разбера какво мисли Х по даден важен и може би спешен въпрос може да е много силна. Но отговорът ще е там (или няма да е) и след 1 час.
Решение: Старая се да работя на компютър и да поема нова задача, вместо нервно да чакам.
Проблем 4: „Я да видя колко лайка има постът, дали някой го е видял?“
Това е мой сериозен капан, особено откакто ползвам социалните мрежи за работа и сякаш всичките ми усилия се измерват в лайкове и коментари…
Решение: Насрочвам предварително постовете и се старая да търся други измерители за моята полезност.
Проблем 5: „Точно сега имам минутка, я да погледна дали имам нов мейл/съобщение“
И обикновено час по-късно осъзнавам, че безцелно цъкам в социалните мрежи… Или се захващам да пиша отговор, само за да осъзная, че наистина съм имала минута и детето вече е будно и плаче. И сега съм на всичко отгоре и подразнена, защото нищо не свърших.
Решение: Опитвам да се контролирам и ако наистина има нещо важно, да звънна по телефона, вместо да пиша.
Проблем 6: „Оооо, за това ще е добре да се допитам до гугъл, я да видя колко е дълга бреговата линия на Куба“
Мдаа, точно по средата на разговора е най-подходящото време да проверя това и да блесна с „познания“
Решение: Старая се да не го правя. И без това после нищо не съм запомнила, какъв е смисълът да проверявам…
Проблем 7: „Скучно ми е, чакай да отворя Фейсбук“
Едва ли има човек който след отварянето на социалната медия поне веднъж да не е изпитал съжаление, че го прави
Решение: Опитвам се да пренасоча към нещо друго, което доказано ми носи положителни усещания – да почета, да поговоря с някого, да гушна дете.
Проблем 8: „Ядосана/разочарована/тъжна съм. Ще цъкам безцелно на телефона, докато ми мине“
Това е моят най-сериозен проблем, за който даже не подозирах, докато не започнах да се самонаблюдавам кога посягам към телефона с усещане за неотложност и се дразня, ако някой има неблагоразумието да ме прекъсне…
Решение: все още нямам…
Опитвам се да съм по-осъзната и да прилагам различни техники. Много ми помогна наръчника за осъзнат гняв на Българската асоциация за развитие на психомоториката.
Проблем 9: „Преди да си легна, ще поразгледам малко…“
Предполагам всички знаят колко всъщност е „малко“ и колко негативно влияе това на мозъка и на съня…
Решение: просто спрях да го правя и наистина спя много по-добре.
Проблем 10: „Само да си запиша тази идея, ще си я пратя в месинджър“
И ето че пак са отлетели 20тина минути, а аз дори съм забравила защо отворих съобщенията…
Решение: записвам си в тетрадка (или на ръката, да, ето, признах си).
Как стигнах до и работих с тези 10 проблема:
Самонаблюдения и статистика
Поставих си за цел да се самонаблюдавам всеки път, когато изпитам необходимост да взема телефона. Следях статистиката за активиране на устройството (започнах от над 60 посягания към телефона на ден). Броях си и пътите, когато искам да взема телефона, но се възпирам или не е в мен. Варираха от 7 до 23 на ден.
Четене и разговори с познати
Както вече знаете, моят алгоритъм е ясен 😊 Изчетох различни статии, записах се на онлайн курс (Better Screen Time) и обсъдих с познати. Много ми помогна и разговора с Алекс от Офлайн Кидс.
Експерименти
Това беше най-интересната, а и особено полезна част. Всъщност не си бях дала сметка за дълбочината на проблема, докато не започнах да експериментирам. Не съм запозната детайлно с пристрастяването, но малкото познания, които имам определено потвърждават, че съм доста близо до него. Какво изпробвах споделям в секция Резултати по-долу.
Резултати
Със сигурност намалих времето на ползване на телефона от средно 8 часа на ден до по-обозримите 5 часа на ден, като поне 2 часа са аудио лекции (видеа, които само слушам, обучения, на които съм записана, ТЕД лекции и др и които все повече пускам на аудио помощници като Алекса).
Започнах нови вечерни ритуали:
- Вместо да гледам филми или да „цъкам“ се опитвам да слушам и да рисувам и оцветявам. Мислех, че не е „моето“, но се оказа особено успокояващо.
- Старая се да планирам постовете си в социалните мрежи предварително и да приключа работа до 21 – най-късно 22 часа.
- Опитвам се повече да говоря с мъжа ми, да обсъждаме не само теми около децата и оперативните задачи, а и неща около моите любителски проучвания, политика и т.н.
Определих време, когато НЕ взимам у мен телефон:
- Когато излизаме с децата или семейно
- Когато сме сред природата
- В тоалетната – познавам много хора, особено бащи, които изкарват и над час с телефона на това свещено място. А защо децата свикват да нахлуват при мама в тоалетната, а при татко – не? Подозирам, че бащите се крият с телефона, за да си осигурят малко спокойствие и тишина, а и за да не дават „лош пример“, че са с устройство.
- Когато взимам децата от детска градина
- От момента, в който взема децата, докато ги приспя, както и от събуждането, докато ги изпратя сутрин
Ходя без джобове – то май е лесно, когато „униформата“ ми у дома и често навън е клин и тениска…
Станция за зареждане:
- Тази идея дойде от супер полезния подкаст на Детелина Стаменова, чуйте го тук:
- С мъжа ми отделяме една дървена купа до контактите, където са всичките ни зарядни. Там стоят ключовете ни и всички устройства (без компютрите). Ако ми потрябва достъп до телефон в посочените времена без телефон, стоя права до купата. Не е удобно за повече от няколко минути и е съвсем в тон с „agile” стоящи срещи в някои фирми.
Социални мрежи в определени часове:
- 8.30, 14.30, 20.30 – това са часовете, в които се старая да огранича социалните мрежи. Изключение правя, ако се налага да водя кореспонденция в някои от тях по служебни причини и тогава ми коства доста усилия, да не се хлъзна в заешката дупка…
Повече работа на компютъра и ползвам аудио помощници (Алекса и Гугъл Хоум):
- Забелязах, че децата възприемат по различен начин стоенето пред компютър и пред телефон. В статията, където споделям наученото от работа у дома с деца, стана дума, че търсих начини да покажа, че съм заета. С телефона така и не се получава, не им изглежда, че работя. И често са прави 😊
- А вместо да слушам от телефона, си пускам подкасти на аудио помощниците (Алекса и Гугъл Хоум)
Ходя повече пеша:
- Преди пестях време, за да работя и ползвах метрото, сега се опитвам да ходя. Така не се изкушавам да гледам в телефона (вече няколко пъти се спъвах, заради него!) и очите ми се почиват. Да не говорим за всички останали ползи от движението.
Много изчерпателна и полезна статия! Опитвам се да контролирам времето си пред екран постоянно. В днешно време парадоксът е, че родителите имат проблем с ограничаването на екранното си време, а не децата – за тях обикновено сме доста стриктни и педантични. Трудно е да се намери здравословен баланс, още повече когато самата ти работа е свързана със стоене пред екран. Както се казва: „Ако имаш бизнес и той не е в Интернет, значи нямаш никакъв бизнес“.
Има няколко неща, които много ми помагат и бих добавила:
1) Мотивационно отрезвяване – ако ти гостува или навлезе по някакъв начин в житейския периметър човек от „младото поколение“ – онези, които ходят с телефоните си, дори и в тоалетната. Когато се хранят, те са с телефон, когато говорят с някой – пак, във ваната, на дивана, на двора – когато и каквото и да правят те са все с телефон. И когато виждаш това като страничен наблюдател, много силно и болезнено осъзнаваш колко много екраните и социалните мрежи ограбват живота ни, истинското общуване и възприемане на многообразието на живота. И тогава, дори и да прекарваш много по-малко време пред екран, си казваш – това е отвратително, трябва да се огранича, за да не допусна животът просто да премине около мен.
2) Запълване на времето с пълноценни, интересни, зареждащи, вдъхновяващи, развиващи, създаващи спомени преживявания. Тръгнеш ли да се бориш с нещо, изначално си загубил. Трябва да се разсееш чрез правене на нещо друго и демонът на вътрешната борба ще загуби силата си. Правилото е, че колкото сме по-щастливи, толкова по-малко време пред екран прекарваме.
3) По време на планирана почивка много добре действа липсата на Интернет – наистина в днешно време това е много рядка хипотеза. Но резултатите са впечатяващи – след първоначалната абстиненция разбираш, че животът е дори по-хубав без Интернет и най-вече – усещаш огромно психологическо облекчение, че вече не се чувстваш зависим.
4) Преди лягане винаги избирайте хартиени книги, вместо четци. Четенето на книга е чудесен начин да се отпуснем и осъществим плавно прехода към съня – дори и само няколко страници, докато „препускането“ през социалните мрежи ни възбужда и отлага настъпването на съня. За да разберете колко много е важен сънят, което ще ви помогне да се откажете без усилия от всички вредящи на съня навици, включително екраните, препоръчвам книгата „Защо спим“ на д-р Матю Уокър, която за мен е сред „Библиите“ на здравето.
И на последно място – ако ви се налага да работите вечер пред екраните (за мен например това е почти единственото време) задължително си активирайте режим на телефона или компютъра, който филтрира синята светлина и я прави жълта. Има различни наименования и програми, но целта е една – светлината да не дава на тялото сигнал, че е ден и след като легнете, да са въртите будни в леглото с часове, чакайки мелатонина ви да достигне необходимите количества.
Изключително полезни идеи, благодаря! А Вашата страница във Фейсбук ме вдъхновява и я следвам с наслада – като подарък към мен.