Как ерготерапията помага на семействата

Руслана Атанасова, ерготерапевт — Руслана Анастасова, ерготерапевт

Представям Ви с радост едно интервю с Руслана Анастасова, майка и ерготерапевт. Лично аз вярвам, че игрите и заниманията, които ерготерапията може да предложи на семействата са много ценни. Те подпомагат доброто настроение, градивната нагласа и уменията за саморегулация. Повече за Руслана и нейната работа може да намерите на сайта й.

Моля, представи се

Казвам се Руслана, майка съм на две вече пораснали момчета, които бяха и все още са моите първи учители. Завършила съм “Социални дейности” в Софийския университет и "Ерготерапия" в Русенския Университет. Имам опит в социалната работа с деца и семейства в неправителствения сектор. Работила съм 10 години в Англо-Американското училище в София като ресурсен учител и ерготерапевт. Водя семинари на учители и родители, свързани с предизвикателствата, които съпровождат обучението и отглеждането на деца и факторите на средата, които имат отношение към това. От 4 години имам своя малка практика като ерготерапевт. Всеки ден за мен е чест и голяма отговорност да бъда част от пътя на децата и техните семейства, които идват при нас на ерготерапия.

Какво е важно родителите да знаят за работата на ерготерапевта?

Много труден въпрос... Ще се опитам да отговоря ясно и кратко, като споделя какъв е фокусът на ерготерапевтичната практика. Това, което вълнува ерготерапевта е човекът, средата и дейностите, с които се ангажира той. Също и динамичните отношения на тези три фактора и как всеки един влияе на другия. Така че, ако вашето дете или вие имате затруднения да включите детето в дейност, важна за него, поради различни причини (социални, физиологични и др.), то имате основание да се обърнете към ерготерапевт. И все пак за да бъда малко по-конкретна може да разгледате една брошура, която изготвих именно с тази цел- кога да потърся ерготерапевт за моето дете. Има ли нужда семейството от консултация с ерготерапевт

Какво е сензорна интеграция?

Концепцията за сензорната интеграция е разработена първоначално от Джийн Айрис (Jean Ayres). Тя е ерготерапевт със специализация в областта на невронауките, която започва своите проучвания по темата още през 1950 г. Нейната теория е базирана на начина, по който нарушенията на сетивната обработка и на двигателното планиране възпрепятстват ежедневното функциониране и учебната дейност на детето. Айрис определя сензорната интеграция като процес на подреждане и преработка на сетивни дразнения. При тях мозъкът предизвиква адекватен и целенасочен отговор от страна на тялото, както и осмислени възприятия, емоционални реакции и мисли. Сензорната интеграция е процесът на превръщане на усещането във възприятие. Сензорната интеграция може да се определи като ефективно взаимодействие между човека и непрекъснато променящата се околна среда. То се основава на успешното интерпретиране на сетивните впечатления. Тези впечатления постъпват в нервната система под формата на информация от сетивните системи:

Зрителна
Слухова
Обонятелна
Вкусова
Тактилна
Проприоцептивна
Вестибуларна
Интероцептивна

За какво да следят родителите, ако имате съмнения за сензорно интегративна дисфункция?

Твърде често попипване, помирсиване на предмети, хора, често спъване. Също и висок праг на болка, твърде чести травми, непрекъснато движение, трудно спиране на едно място. Както и тромавост, незачитане на личното пространство на другите, придирчиви към храна, отказ от слагане на дрехи или обратното, отказ от ходене бос. Още и слаб баланс и кординация, трудно стартиране на игра, планиране и организиране на игра, удряне на главата. Може да включва и силна реакция при вдигане на високо или надолу с главата, трудности със заспиването. Това както че ли по-основните червени лапички.

Какво е сензорна диета?

Сензорната диета (СД), като концепция има общо с режим на хранене, в този случай става дума за група от активности/дейности, които да бъдат част от деня на детето. Те му помагат да подобри вниманието, концетрацията, участието в дейности и трудностите с обработката на различни сензорни стимули. Дейностите са избрани според нуждите на детето и въз основа на Теорията за Сензорна интеграция.

По специфичен начин през деня детето получава стимули през сензорните системи. По този начин подпомагаме нервната система контролирано да регистрира и преработва сензорна информация. И да я трансферира към мозъка, който регулира вниманието и нивото на възбуда. Тези стимули, които въвеждаме контролирано, спомагат за освобождаване на невротрансмитери. А те имат контролираща функция на нашите реакции. Сензорната диета има за цел да поддържа добро ниво на невротрансмитери в тялото. Така детето се чувства добре и се включва в дейности, които са важни и значими за него и средата. Най-често СД включва физически упражнения, съобразени с възможностите на детето.

В кои случаи е полезно да я прилагаме?

Преди да прилагаме СД е важно да е направен скрининг на сензорните системи от обучен специалист, това обикновено са ерготерапевти, сертифицирани в Сензорна интеграция или друг специалист с такава квалификация. В случай, в които имаме деца, които са твърде подвижни и това пречи на ежедневието им, деца със ХАДВ, деца от аутистичния спектър, трябва да се уточни типа нервна система. Дали е хипосетивна или хиперсетивна, това е важно за типа СД. Деца, които търсят прекомерно много стимули са така наречените “търсачи”. А пък деца, които са по-пасивни към стимули “избягват”. Деца, които имат социално-емоционални затруднения трудно преминават от една дейност в друга, трудно се успокояват и регулират емоциите си. Възможно е да имат забавяне на речта и комуникацията, затруднения в училище.

Има ли противопоказания или съображения кога сензорната диета не е подходяща?

Не знам дали има противопоказания за ползване на СД, но има не малко статии, които казват, че СД като метод не е базирана на научни доказателства. Това се ползва само в света на Допълнителното Здравно осигуряване и като повод СД да не се покрива от здравните фондове. Та, аз лично съм внимателна при деца, които имат епилепсия, специфични двигателни предизвикателства, автоимунни заболявания или специфични синдроми.

Какво още би искала да споделиш с родителите?

Бих искала да споделя много, но едно от важните за мен като родител, а и като терапевт неща е да правим връзка с децата, да се грижим за тази връзка, да я поливаме и отглеждаме. По този начин създаваме увереност, чувство на щастие у децата и удовлетвореност от движението, общуването (което може и да не невербално) и изобщо участието в приключението “Живот”. Вярвайте в децата си!