С Мартин, който през октомври става на 2 г и 2 месеца играем и се забавляваме заедно в ритъм със сезоните. И не сме само ние, разбира се 
Вероятно всички родители и деца са така Понеже вече е голям и мисля как да го стимулирам да играе сам, се старая да използвам ‘покани за игра’, както със сестрите му на почти 6 г. И понеже съм ‘мързелива майка’ ала Анна Бикова и съм бивше корпоративно-виреещо животно, реших да си направя схема какво да НЕ пропусна. Един следобед, докато той спеше, седнах с молив и лист в ръка и… Разбира се, трябва да има акроним (да не ме чуе Илон Мъск)! Ето я схемата –
МОГА САМ:
Моторика (фина и груба)
Общуване и емоции
Говор
Активност и ритъм (как пасва в деня ни, следва ли някаква промяна, за която да се готвим)
Сетива
Аз сам (да запазя/стимулирам неговата независимост)
Ментално-когнитивно развитие (или с други думи – как играта стимулира мозъка и какво научава)
Много доволна от себе си за поредния акроним, запретнах ръкави и… той се събуди! До там си и остана творческия ми напън Всъщност вечерта преди да си легна смогнах да му подредя рафта за игра (поне това правя, за да оползотворим всички играчки, които ни подаряват/предават – редувам играчките през седмица). Както винаги, към всяка игра, добавих и книга, която да четем. И та-дааа… Това ми беше голямата подготовка
Тема – есен, примерна седмица:
Моторика (фина и груба):
Отметнато за всеки от дните Например: ходихме в гората наблизо, без количка. Той сега се учи да скача от малки височини и много се забавлява да скача от ниско пънче или от бордюра. Тренира и ходене по бордюр – крак пред крак (майка му не може така добре да пази равновесие, кахъм). Събирахме кестени и наблюдавах как прави опити за патешко ходене, колко пъти клекна и се изправи, колко пъти се затича. Бяхме на рисуване във Фокс Буук Кафе пак без количка, с раницата, и ‘тренирахме’ разходка в града – имаме правило и го отработваме (да го държа за ръка винаги, когато пресичаме и на тротоара на оживена улица, през останалото време тича сам, а аз се сдобивам със сърцетуп и поне 100 очи). Редувахме няколко площадки – близка и далечна, с по-малко и с по-разнообразни катерушки. Мисля, че отчетохме грубата моторика А по време на разходките намерихме стружки дървесина – някой добър човек се беше погрижил да нареже едно полуизгнило дърво. Той ровичка, пипа, стрива и струпва с голямо удоволствие. На рисуването си упражнява пръстите, усети разликата между рисуване с върха на пръста, с възглавничката, с цял пръст, с длан, с цяла ръка със събрани пръсти и с ръка с разперени пръсти. Играха с Ани от Фокс Буук Кафе с костилка от авокадо като я търкаляха с длан и с пръсти, изстрелваха и побутваха. Накрая даже получи костилката за подарък, ще правим рампа Мисля, че и фината моторика отметнахме.
Общуване и емоции:
тази седмица имахме голям напредък! Марти се притеснява от непознати и не говори пред тях дори и в мое присъствие и след окуражаване (не го карам да поздрави, обаче, казвам му „ако искаш, поздрави, виж колко се радва Х и давам пример с топъл поздрав). Но имахме късмета да видим камиона за боклук и двамата мъже, които работеха по събирането на боклука. Може би защото ги гледахме отгоре (извисявахме се от площадката с над 2 метра над тях) или защото му беше много интресно, той за първи път помаха за поздрав.
А за емоциите се наложи да говорим когато сестра му го удари и му взе играчката и когато той дръпна мечето на другата си сестра… Та и това отчетохме (почти всеки ден).
Говор:
За първи път Мартин ми отговори с „Не зная“ – аз не знаех, че знае какво значи това 
Учихме или по-скоро си припомнихме песента Умен мечо на Приказки по ноти. Говорихме за есента. Оживихме песента с елече (изрязано от хартиен плик), плюшено мече и истински круши в хартиена торба (да, имаме доста :)). После ние с Мартин бяхме в ролята на Мечо и обикаляхме хола с елечета и торби с круши. Използвахме събраните съкровища от разходките заедно със строителните машини и озвучавахме работата на машините, докато местехме материалите по пода на хола.
Активност и ритъм:
Опитвам се да си правя сутрешно кръгче с Мартин, за да наподобяваме ритъма на детската градина (която му предстои). Засега издържа да си кажем здравей, как сме днес и да изпея една песен. После става и не го връщам Обикновено отиваме на занимание в любимото ни Фокс Буук Кафе (ходим на театър, Музика, Четене или Рисуване, когато смогнем) и/или на разходка, често нося храна и в хубавите дни се храним навън. Прибираме се, за да спи на обяд и да опитам да отметна задачи, а като се събуди имаме още час за игра само двамата, преди момичетата да си дойдат от детска градина. После.. става весело и шумно Тогава рафта със седмичните игри най-много се използва, Мартин е най-самостоятелен, а аз съм хем най-доволна, хем най-изморена. Значи е дошъл Апокалипсисът в 17 (или 18) часа. Често се налага да усмиря духовете, за да довърша вечерята като или се превърна в чудовище-гушкател и се гоним из апартамента, или молим Алекса за весела музика за танци или прибягвам да моята супер-сила – да четем (ех, колко го обичам нашия ритуал за четене!). Стигнахме до вечерята, храненето с тримата ми е голямо предизвикателство. С две подбиращи деца и едно почти не ядящо се налага голяма изобретателност Скоро ще споделя какво мъчим ние, аам, имам предвид колко сме креативни с баща им
Сетива:
Все още не съм разкрила какви сензорни занимания са любими на Мартин. Определено кожната му сетивност е много висока (търка ръцете си кожа в кожа, търси моята ръка с къс ръкав за гушкане като има нужда да се успокои, обича да се тупа по корема с вдигната тениска и тн). За щастие обича да се цапа и експлоатирам това му желание максимално Всякакви игри с вода са му любими (като на всяко дете), забелязвам, че напоследък обича да стиска в ръка, например гъба, салфетка, мокра кърпа, следя да му предлагам занимания, в които може да прави това. Един следобед изкара 20 минути на мивката в кухнята – ми кестени от разходката, събира ги с лъжица и черпак, прелива в купи и т.н. (не казвайте на баща му, че стана вир-вода, поне нямах проблем да го убедя да се изкъпе :)). Друг път намачкахме изсъхналите листа от разходката и ги ‘изринахме’ със строителните машини (добре, де, признавам си, че в хартиен плик в раницата ми бяха престояли известно време листа, които не бяха сухи, когато ги събрахме, Цяло чудо е, че не е имало влага и не се сдобих с мухлясали листа… Кой да се сети, че съм прибрала листата след разходката в раницата… А ги търсих къде ли не).
Започна да проследява/усеща с пръсти различни повърхности и затова намислих идеи за стимулиране на тактилността, добре, че у нас имаме от каките няколко много добри книги. Ето рафтовете му за игра, посветени на тези занимания.
Играхме и игри, стимулиращи слуха:
Какво се получи:
различаване на звук от различен източник
диференциране на промени във фонов шум (усилващ се дъжд: по-често падане на по-тежки капки)
по-силен и по-слаб шум от еднакъв източник
ритъм (на дъжда, на чупенето на ядките)
усещане за музикалност в ежедневието: цедката за чай е маракас, капачката на буркана и черпакът създават мелодия
Аз сам:
от сестра ми (педагог) зная едно правило, вероятно е по Монтесори – ако детето вече има определено умение, не го правете вместо него. Признавам, много ми е сложно, особено когато бързаме. Мартин може да си обува сам някои обувки, но отнема време. А аз не съм особено търпелива. Сложих си лепящо листче с нарисуван ботуш (да, това Е ботуш!) и думата ‘търпение’. За да си напомням. най-малкото ми става смешно като си видя листчето. Не е ли смешно Имам и листче с фразата „По-кратко“, сещате ли се защо? Старая се да наблюдавам Мартин и да му предлагам идеи за игра, които да го предизвикват, но да не са твърде сложни. Да съвпадат с интресите и ‘схемата‘, която го занимава в момента, но да не са повтарящи се. В общи линии практикувам за факир и четец на мисли Всъщност си дадох сметка, че не е нужно кой знае какво да правя, стига да мога да му обръщам внимание и да сме на една вълна поне 5-6 пъти на ден.
Ментално-когнитивно развитие:
След като прочетох „Как да развием потенциала на детския мозък„* от д-р Даниъл Сийгъл; д-р Тина Пейн Брайсън се старая да помагам на децата да разказват и преразказват случките от деня, особено неприятните, за да се освободят от негативната емоция. Започнах да се опитвам да помагам и на Марти, след като зебелязах, че в книгите, които разглеждаме много го впечатлява падането и болката. А той често пада и го боли, за щастие нищо сериозно. Та този месец практикуваме разказ на събитията от деня и преразказ на кратки приказки (Косе-Босе, Трите прасенца, Под гъбката). Много полезни ми бяха ресурсите на Drawings from mom (безплатен линк за изтегляне на кукли по Трите прасенца) и театъра на Приказки по ноти.
Всяка седмица в Инстаграм добавям идеите за занимания с Мартин.
А Вие как се забавлявате напоследък? Ще се радвам на идеи.
*Заповядайте в нашата група във Фейсбук „Читателски клуб Детето и ние„, където дискутираме литература за родителство, възпитание и общуване с децата.
