Интервю на Ели Мантовска (Е.М) с Мария Момирова (М.М), музикалния педагог, хоров диригент и основател на първата в България бебешка музикална работилничка "Прощъпулник", преди 20 години

Е.М.   Имаш предвид електронните с копчетата, които се натискат и те пеят? И в общи линии винаги едно и също копче натиска детето и една и съща музика излиза?

М.М.   Или тези, които са пластмасова китара, пластмасово пиано с квази клавиши. Има време за тези неща, по-добре е детето да види, да пипне истинско пиано. От ударните инструменти обаче можем да се възползваме, има малки барабанчета, стига те да не са от пластмаса. Има хубави дайренца и те могат да послужат за един деликатен акомпанимент на музика, която да звучи от запис. Пак казвам без екран. Майката в съучастие, в сътрудничество с детето, ако то пожелае, да акомпанира на тези музикални произведения, които е хубаво да са примерно около 2-3 минути, в зависимост от това дали детето ги харесва. На нашите занимания, за които може би също трябва да кажем 2-3 думи, има деца, които желаят по 2 и по 3 пъти да повтаряме една и съща музика, един и същ фрагмент или един и същ откъс от някакво музикално произведение, защото те емоционално реагират на класическата музика от всеки вид.

От изключителна важност е активността на майката в тези занимания, които правим. Примерно, в танцувалните песни, както тази, в която показваме дясната ръка, лявата ръка. След това имаме движение в кръг, като припев. След това се показва дясното краче, лявото краче, пак има движение в кръг. След това имаме показване на главата, навеждане надолу, изправяне и стъпка напред и назад. Това движение, всички тези движения всъщност ги прави майката. Нека да кажем – деца до 3-годишна възраст не бива да бъдат обучавани, по никакъв начин. Активният участник в тези музикални занимания е майката и колкото по-активно и емоционално участва тя, толкова по-голям е шанса детето също да започне да ги прави в някаква по-късна възраст. Нищо не очакваме от децата до 3-годишна възраст като възпроизвеждане. Децата започват да повтарят и да копират движенията реално малко по-късно, но това не значи, че те не са ги възприели и нямат вече тези натрупвания, които показват в по-късна възраст. Разбира се, има деца, които много рано ги показват. Свидетели сме на деца до годинката или около годинката, които правят ритмични движения с ръцете и ритмични движения с краката или спорадично подават напред ръчичката или крачето, или се въртят на място. Това е строго индивидуално, но моля Ви, не очаквайте бързи резултати от детето. Правете това, което трябва и ще се случи това, което сме се постарали да постигнем заедно, уверявам Ви!

Относно бебешката музика. Какво представляват нашите занимания? Невъзможно е да се разкаже, повярвайте ми. Това е едно динамично занимание от около 60 минути, което започва и завършва с песен за добре дошли и за довиждане, в която непременно споменаваме всяко дете и след това много динамично редуваме точно поредица от тези видове песни, за които споменах в началото – песни с ритмичен съпровод; песни с имитиране на животни; с имитиране на звуци от околния свят, това може да е автобус, може да е кола, може да е часовник, който прави тик-так; песни, в които илюстрираме съдържанието със съответните движения, разиграваме ги актьорски, пеейки; песни, в които разказваме за семейството. Ето това е една много интересна група песни, в които присъстват мама, татко и децата, които могат да са патенца, могат да са пиленца, могат да са различни други животни, жабченца. В жабешкия хор, имаме майки, които правят ква-ква, имаме дечица, които квакат малко по-високо и татковци жабоци[v]. 3 тембъра сменяме и по този начин включваме всичките членове на жабешкото семейство. В този първи раздел на нашето около 60-минутно занимание също така пускаме фрагменти на запис класическа музика в по-енергично темпо, по-емоционални и там акомпанираме с дрънкалки или само с ръце, или с дървени кубчета, или с дървени лъжици, акомпанираме на оркестъра. Напоследък слушахме Кан кан от Офенбах, слушахме Марша на тореадорите от Кармен на Жорж Бизе, слушахме Радецки марш, който обикновено звучи на Нова година от Виенската филхармония от Щраус. Ето такива фрагменти, на които може да се акомпанира. След това задължително правим това, за което казах в началото. Слушаме активно музика. В този момент децата, които са кърмачета сучат, други, които са по-големи пият своята любима напитка – ако позволявате сок, чай или вода. А мама в този момент ляга на земята и активно, и с огромно удоволствие слуша фрагмент от около 3-4-5 минути. Някои деца могат да понесат и по-дълъг музикален откъс. Всички слушат целенасочено музика, която е със спокоен характер и в бавно и спокойно, лирично темпо. И след това следват още около 30-ина минути, в които следва активно движение с музика. Това може да е марш, след това може да е някаква гимнастика, в която участват всички части на тялото. Има доста танци, в които се прави анонс с какво да започне – с дясната ръка, с лявата ръка, дясното краче, лявото краче, главата, нослето, ушичките, всичко това може да се разиграва и с новородено бебе. А когато детето е по-голямо, движението е активно, мама може да го носи, то може да ходи до нея и може да се танцува, задължително прави. Танцуваме и валс и в тази втора част всъщност се движим много активно. И пак, отново илюстрираме с движения съдържанието на песните. И накрая, разбира се, имаме песента за довиждане, в която отново се разделяме с всяко дете. Но разказът е едно, а живото занимание изглежда по съвсем различен начин. Заповядайте, когато имате време!