Интервю на Ели Мантовска (Е.М) с Ексения Христова (Е.Х), нашият консултант-логопед с над 20 г опит в сферата. Еси има частна практика и е логопед към едно от най-големите частни училища в столицата. Повече за нея и мотивацията може да прочетете на страницата ни.
Е.М. Здравей, Еси, ще се представиш ли?
Е.Х. Здравейте, казвам се Ексения Христова, по професия съм логопед. Работя основно с деца и в последните години, моят особен професионален интерес е ранното детско езиково и говорно развитие.
Е.М. А кое е детето, което закъснява с проговарянето?
Е.Х. Детето, което закъснява с проговарянето, ако говорим от гледна точка единствено и само на проговаряне като езикова продукция, това е детето, което разбира инструкции, детето, което е комуникативно във всякакъв друг план, детето, което е емоционално зряло за възрастта си и осъществява емоционални контакти със своите родители, с близкото си обкръжение, но просто липсва развита реч. Дотолкова, доколкото то не може да се изразява съобразно нормите спрямо връстниците си, но във всеки друг аспект, психо-емоционален, неврологичен и развитиен, детето е в норма. В противен случай говорим наистина за патологии и за някакъв тип други затруднения.
Е.М. А кога да потърсим помощта на логопед?
Е.Х. Аз имам 3 златни портала за ползване на професионална логопедична помощ. Съветвам всички родители така, както водят децата си на други видове профилактични прегледи, да направят това и със специалист-логопед, с колега. Първата златна възраст, това е периода около 3 години. Тогава, когато ние очакваме детето да има вече някаква свързана реч, натрупало е около 1000 думи, може да ползва прости изречения, може да изпълнява инструкции, 50% от непознатите възрастни разбират неговата езикова продукция, може да заяви нужди и тогава е добре да потърсим логопед. Следващата възраст, която е критична, това е възрастта около 5 години. Много от децата, всички чуваме и виждаме, са с така звукопроизносителни затруднения, които наистина са сладки, но това е възрастта, в която родителите трябва да обърнат внимание и да коригират тези затруднения, тъй като това пък би могло да бъде причина и следствие за едно усложнено ограмотяване. Защото неосъзнато, фонологично, неподготвено фонологично, детето много по-трудно ще усвои четене и писане в училище.
Е.М. А ако до 3 години няма появил се епспресивен речник, ако не говори, какво да правим?
Е.Х. Във всички случаи това налага специализирана намеса, налага консултация със специалисти. Обикновено първите хора, които индикират за такъв тип проблем са педиатрите в България. И когато педиатър заяви някакво отклонение в развитието на детето е редно да потърсим специализирана помощ. До този момент, ако родителят е нормално осведомен, нормално комуникиращ с детето си, той разбира се би могъл да приложи всички комуникативни стратегии, които до момента е прилагал в отглеждането на детето, но това закъснение вече за мен е праг, който индикира проблем и би трябвало да потърсим специализирана помощ.
Е.М. Всъщност с твоя помощ ние сме изготвили допълнителни материали, в които в табличен вид сме извели такива индикатори, по които можем да съдим как се развива говора на детето и мисля, че ще е много полезно да се направи справка към тези таблици.
Много често на родителите, дори и педиатри, но най-вече близки, дават един съвет: „Я изчакай и ще видиш, еди кой си проговори на еди колко си с цели изречения!“ Защо всъщност не е добре да изчакаме и да видим?
Е.Х. Ами да, това е един от така широко разпространените митове, че дори хора с висок социален статус, изчакват някакси генома да се обади, защото чичото е проговорил късно, пък сега е доцент, а пък лелята така… За мен не е добре да изчакваме, защото можем да изпуснем много важни, много чувствителни етапи в развитието на детето. Етап не се пропуска в детското развитие, той трябва да бъде компенсиран или наваксан. Разположено във времето, това разбира се, че е проблем за детето. Конкурентната му среда дърпа с едни темпове, които са некомфортни за самото дете. Така че, моят съвет е: Не чакайте да заприлича на чичо си!
Е.М. Еси, а какви са стандартите за проговаряне, ако можем накратко да ги представим на прост език?
Е.Х. Да, аз ще направя един много бърз обзор на стандартите за проговаряне. Какво е първото нещо, когато бебето от родилния дом пристигне вкъщи? То плаче. И това е неговата първа вокална проява, родителите казват: То има глас. Да, детето има глас. След това какво се случва? Около втория месец се появяват гласни, появяват се някои съгласни – М, Н. Около третия-четвъртия месец детето прави едни такива звукосъчетания, които са съчетания от гласен и съгласен, но те са много разтеглени, те приличат на гукане. По това време вече бабите се обаждат по телефона и питат: „Гука ли вече?“Агууу, гу-гууу, то гука вече и тогава ние сме ОК. Около шестия-седмия месец се появява т.нар. лепет. Ба-ба-ба, па-па-па, редубликацията на срички, които много приличат на думи. Първите думи на дечицата се появяват между десетия и дванайсетия месец. Тогава, когато детето може да каже ба-ба, да-да, та-та. Има фолклорно гадание по първата дума на детето какво ще е второто дете. Ако то назове примерно близък от обкръжението си от женски пол, каже ка-ка, ба-ба или мама, следващото детенце ще е момиченце и обратното. Но това е фолклор и за забавление. Около първата година се появява т.нар. в литературата еднодумно изречение или с една дума детето може да заяви нужда. Детето заприличва на малък шеф, защото започва да сочи с пръст, заявявайки своите нужди. Между първата и втората годинка вече можем да забележим просто изречение, в което детето има прост глагол, просто съществително – мама дай, тати ела, баба тук. Изреченията на около двугодишна възраст са граматически несъвършени. Тук не можем да очакваме съгласуване по род, по число, използване на множествено число и т.н., но във всички случаи на 2 години ние разбираме детето, заявявайки то своите нужди. Ние разбираме неговите желания, ние разбираме неговите потребности. Между втората и третата година детето натрупва някъде около 300 думи лексикален запас като съотношението съществителни – глаголи е някъде 60:40 в полза на съществителните. Това е един бум на номинативната реч, детето може да назове почти всеки предмет от близкото му обкръжение. И на 3 години, детето може да направи просто изречение. 80% от непознатите възрастни, казват експертите, разбират неговата езикова продукция. Това е и възрастта, в която детето тръгва на детска градина. Защото то тогава е готово да се социализира. То може да разкаже какво се е случило в детската градина, може да заяви нужди, може да употреби просто изречение, може да изяви емоция, способно е да научи кратко стихче, кратка песничка, въобще детето е готово за учебна среда. Между третата и четвъртата година се случва един страхотен бум, тези 300 думи изведнъж стават 1500. Детето може да ползва минало време, разпознава 3 или 4 цвята, вече ползва и несамостойни части на речта. Между четвъртата и петата година то може да разказва истории, може да съчини история по картина и въобще лексикалния запас придобива образ на речта на възрастните. Възрастните спокойно комуникират с детето. Разбира се има много работа преди този период между петата и седмата година, преди детето да постъпи в училище, но, можем да кажем, че 80-90% от възрастните разбират речевата продукция на 4-годишното дете. 4-годишното дете според стандартите е абсолютно комуникативно дете. На тази възраст децата започват да осъзнават времето, пространството, да отделят и да диференцират минали събития, предстоящи събития, да заявяват желания за в бъдеще, да разказват случки от миналото. Всичко това се случва много бързо.
Е.М. Има все повече деца, които са в семейство с родители, които говорят 2 различни езика или пък им пускаме филмчета на чужд език, песнички на английски и т.н. Какво можеш да ни кажеш относно митовете и истините за дву- и многоезичните деца и тяхното проговаряне?
Е.Х. Глобалният свят наистина предполага такъв тип поява на увеличаване на броя на тези деца, но тези деца са нормални деца. Отгледани, родени, възпитани от хора. Редно е тук да бъдем коректни към понятието билингвизъм и така в един популярен вид да го обясним и да се опитаме да изчистим това наистина от митове и заблуждения. Билингвизмът не напразно в специализираната литература е разделен на няколко вида.
За рецептивен билингвизъм говорим тогава, когато той се усвоява в семейството и той е вроден. Единият родител е носител на един майчин език, другият на друг. И тогава детето ползва и двата езика като средство за комуникация. Тук нямаме преднамерено учене, тук имаме спонтанно научаване. При този тип билингвизъм детето освен език усвоява култура, усвоява традиция, усвоява морални норми. Следващият тип билингвизъм, който можем да срещнем в специализираната литература е т.нар. репродуктивен билингвизъм или това е билингвизъм тогава, когато носителите на един език населяват други територии. Сега светът е много глобален и всички много пътуваме, работата ни, интересите ни, любовта ни ни водят към различни територии на света и ние населяваме различни места. Поради което се случва, че родители, носители на един език живеят във втора или в трета страна. Много е възможно да се случи родители, носители на 2 различни езика, да живеят в трета страна и в мозъка и съзнанието на детето да се настани и трети език.
Е.М. Например двама българи, които живеят в Англия. Или примерно българка и англичанин, които живеят в Германия. Това са двата вида?
Е.Х. Да. И тогава наистина става сложно за детето, става сложно за детския мозък да усвои паралелно тези 3 езика и може би тук е редно да посъветваме родителите. Моят съвет е до постъпване в детската градина, до социализацията на детето в това общество, родителите да ползват родните си езици. Вече постъпвайки в детска градини или в някакъв тип център, в който детето ще започне да общува директно с хора от местния социума, тогава да включим третия език.
Е.М. Т.е. един родител – един език и този език е винаги майчиния за родителя?
Е.Х. Точно така. Това е и един от основните психо-лингвистични принципи. Корифеите в психолингвистиката, които биват и консултанти в детското развитие, точно това съветват родителите – един родител, един език. Това е формулата, която ориентира детето в езика на родителите му. Това е варианта, чрез който детето осъществява и културата, и социална връзка с обществото на единия от родителите си.
Е.М. А какво правим в една малко по-сложна ситуация? Да кажем българка и германец, които живеят в България, но помежду си говорят на английски. Кой от езиците учи детето – майчиния на бащата, който е немски или английския, на който си общуват майката и бащата? Отделно от българския, който е майчин на майката.
Е.Х. Първият език, който учи детето е майчиния език. Неслучайно е майчин език. Аз съм имала ситуации, в които точно такъв тип социо-културна пъстрота се получи, и майката ми каза: „Ама Вие не разбирате ли, че той няма майчин език?!“
Няма такова нещо. Всяко дете, родено от майка, има майчин език. И колкото и да звучи ощетяващо бащите, моят съвет е нека детето стъпи на майчиния си език, в семейството да бъде установен общия език, на който комуникират родителите помежду си. Езикът на бащата, аз съм сигурна, че при нормално езиково развитие от страна на детето, няма да бъде изгубен.
Е.М. А какви са стандартите за проговаряне при дву- и многоезичните деца? Има ли нещо по-различно?
Е.Х. Стандартите за проговаряне са абсолютно същите както при едноезичните деца. Друг е въпросът за съотношението на думите. Децата имат същия брой думи, но те имат половината на майчиния език, половината на бащиния език и това е нормално. Мозъците на тези деца се развиват по същия начин. Да, те в годините може би придобиват по-голяма гъвкавост. Но стандартите са абсолютно еднакви и това е един от най-разпространените митове, с който всички специалисти се борят. Той, защото е билингвален, затова проговаря късно. Няма такова нещо. Да, той може да има по-малък словесен запас, може да ползва по-малък брой думи на единия от двата езика, но детето очакваме да да проговори спрямо стандартите на едноезичните си връстници.
Е.М. Това означава, че към втората годинка трябва да може да прави фрази от поне 2 думи, които могат да са смесица от езиците?
Е.Х. Да, трябва да може да прави фраза от 2-3 думи, може да се случи да са смесица, може да се случи смяна на родове, може да се случи с една дума образувана от двата езика. Но езикова продукция детето трябва да има. Стандартите, които сме качили като допълнителни таблици би трябвало да бъдат следвани.
Е.М. Какъв е твоят съвет, да учим ли децата на език, който не е моя майчин език, примерно английски. Да уча ли Мартин още сега? Нали казват, че всъщност децата имат слух за фонеми на всякакви езици и постепенно го губят, защото чуват само фонемите на един език. Та да се възползваме ли от това или ще го объркам, ако сега започна да му пускам песни на английски език?
Е.Х. Моето лично мнение е, че детето, когато стъпи в билингвизъм в смисъла на обучение, то трябва наистина да е изградило знания за родния си език. Златната възраст е 3 години. Има следваща златна възраст между 5 и 7, между 8 и 14 и след 14-тата година не е невъзможно. Аз съм от поколението, в което изучавахме чуждия, английски език, в езиковите гимназии, почти нямаше школи, почти нямаше варианти преди това да учим западен език. Но тогава детето вече усвоява езика като възрастен. Или го усвоява на базата на аналогия на собствения си език. Затова пък казват, че тези хора, взели високите нива на чуждия език стават по-добри преводачи. Защото те правят по-добра аналогична връзка. Мит е, че билингвалните деца стават добри преводачи. Няма как да станат добри преводачи, ако те не са положили допълнителни усилия за това. Защото билингвалното дете просто има 2 чекмеджета с 2 езика и то при нужда ползва фрази, ползва думи от двата езика така, че то да осъществи нормална комуникация. Но това в никакъв случай не означава, че билингвалното дете би могло да даде добър аналог на фразата така, че тя да остане толкова силна и красива на другия език.
Е.М. Искаш ли нещо да добавиш, което смяташ, че е важно да чуят родителите на деца в тази възраст, 0-3 години?
Е.Х. Ами това, което аз не спирам да повтарям на родителите и ми е хубаво да го казвам е те да бъдат спокойни, да бъдат себе си, да отглеждат детето с внимание и с любов, защото езикът преди всичко е обмяна на емоции, на чувства, на общуване. Човешките деца се отглеждат от хора и аз съветвам родителите да бъдат хора, за да отгледат човешки деца.